7 стъпки към "Да не ти пука!"

26 яну 2020, 02:15  20884 Сила за живот

Колко от нас вземат всекидневно решенията си, водейки се не от това, което реално им харесва, а от това “какво ще кажат другите”? И колко са онези, които живеят така, както им се иска, а не както очакват другите от тях?

В новата си книга “Преди да съдиш, мисли” известният италиански психолог и психотерапевт Салво Ное анализира как мнението и предразсъдъците на другите може да се окажат токсични за мнозина и да превърнат живота им в зависим от това

как да угодят

на другите, а

не на себе си

Как да се освободим от подобни пречки, които спъват вземането на всекидневните ни решения, внасяйки непрекъснато съмнения? Ное предлага метод със седем стъпки, които могат да ни помогнат да се освободим от тези “отрови”. Истинската революция е, ако оставим място на вежливостта.

Твърде често обсъждаме някого, без да си даваме ни най-малко сметка за думите, които изричаме, и за токсичния ефект, който може да окажат върху човека, за когото говорим. С други думи, без да е искано, мнението ни може да стане “словесен куршум” с негативни последици в социалния контекст, смята Ное.

Много често това може да се наблюдава и в социалните мрежи. Вместо това трябва

да използваме

думи, които

обединяват,

а не делят,

смята авторът.

Съдбата ни зависи в голяма степен от личните ни решения, които вземаме всеки ден. А те се диктуват много често от думите и усещанията ни.

Размисълът и разбирането на другия би трябвало да бъдат първото нещо, което трябва да опитаме да направим, преди да изплюем присъдата си за него, особено когато никой не ни е питал за нея.

“Всеки човек,

когото срещаш,

води някаква

битка, за която

не знаеш нищо

Затова бъди вежлив”, както казва Платон.

Според Салво Ное е изключително важно да активираме любовта вътре в нас, потискайки желанието си да съдим другия.

“Правенето на зло ни състарява, защото склерозира сърцето. Красотата е стойност, която се демонстрира тогава, когато отворим сърцето си за любовта.” Според автора мнението се нарича токсично, когато единствената му цел е да накара другия да почувства, че греши, и да изпитва вина заради това.

Ако съдим непрекъснато другите и себе си, това означава, че врагът е вътре в нас. Любовта значи да излекуваме и да се освободим от цялото зло, което се състои в завистта, злобата, критиките, предразсъдъците, песимизма, егоизма, стремежа ни да се правим на жертви.

Любовта е силна само когато отворим изцяло сърцето си към другия и се опитаме

да го разберем,

приемайки го

такъв, какъвто е,

и с всичките му недостатъци. 

Как да се освободим от робството на токсичното чуждо мнение, от което зависим? Салво Ное предлага седем стъпки:

1. Не се влияйте от коментарите на другите.

2. Трансформирайте собственото си минало.

3. Приемайте дефектите такива, каквито са.

4. Управлявайте собствените си емоции.

5. Активирайте убежденията си.

6. Вземайте решения.

7. Опитайте се да станете най-доброто, на което сте способен.

Да говориш зле за другите и да шушукаш зад гърба им, означава, че пускаш в действие някакъв конфликт. Любовта към другия е обратната страна на това явление.

Ние съдим другите, защото чрез тях искаме да видим самите себе си.

Критикуваме

онова, което

не харесваме

у самите нас,

смята Ное. Той разделя мнението за другите на токсично и на искрено.

Токсично е, когато съдим някого, без да го познаваме и без да познаваме ни най-малко неговия живот. Тоест ние се концентрираме единствено върху човека.

Искреното неподправено мнение пък е налице, когато се концентрираме върху поведението на човека и върху разрешението.

Ако кажем на

сина си: “Ти си

глупак”, това е

токсично мнение

Искрено мнение е, ако му кажем: “Мисля, че има друг, по-добър начин да се направи това”, казва Ное.

Той съветва и да се обръщаме по-често към тишината. “Да правим тишина, означава да слушаме другия. Има обаче и два вида слушане. Първият е да слушаш с цел да отвърнеш. Вторият, който препоръчва Ное, е да слушаш с цел да разбереш другия и едва след това да отговориш.

Психологът препоръчва и упражнение от три стъпки в отношението ни към другия. Първата е да се опитаме да разберем, когато изказваме дадено мнение, дали то е вярно. Втората стъпка – да разберем дали то респектира човека, към когото е насочено. Третата стъпка е да разберем дали изобщо мнението ни е полезно.



*       
* (Няма да бъде показвана)
* *