Катрин Деньов: Дължа енергията си на майка ми, която навърши 108 години

9 ное 2019, 09:00  5260 Новини

Кинозвездата претърпя инсулт по време на снимките на последния си филм

Франция изтръпна в четвъртък, когато съобщиха, че Катрин Деньов е била приета в болница и състоянието ѝ е сериозно. Ден по-късно роднините успокоиха, че иконата на френското кино е претърпяла лек инсулт, но мозъкът не е засегнат и никакви двигателни функции не са нарушени. Просто ще е необходимо за известно време да намали темпото.

В последните месеци 76-годишната актриса работела с ритъм, на който биха завидели всичките ѝ млади колежки. “Тя никога не се спира”, казва близък на Ледената кралица, наричана така заради съвършената си красота, безупречната си елегантност и прословутата си дистанцираност. “Приема проекти по всички краища на Европа, като при това

не спира да пуши

цигара от цигара”,

добавя той. Тази година звездата бе на афиша на 4 премиери, като в началото на 2020 г. предстои да излязат поне още 2 филма с нейно участие, припомнят френските медии. Освен това през септември тя бе председател на журито на 45-ия фестивал на американското кино в Довил, а през май връчи “Златна палма” на фестивала в Кан.

“Дължа неизчерпаемата си енергия на гените на майка ми Рене Симоно, която е на 108 години”, разкри наскоро легендата на френското кино. Въпреки напредналата си възраст Рене все още била с бистър ум, обичала да играе бридж и да общува и доскоро се грижела сама за себе си, но в момента е настанена в дом.

На Катрин Деньов ѝ прилошало по време на снимките на най-новия ѝ филм “Приживе” на режисьора Еманюел Берко. И това я спасило, разказва в. “Паризиен”. Във филма актрисата играе майка, която се бори за живота на болния си от рак син. Снимките този ден били в болницата “Гонес” в парижкото предградие Вал д’Оаз и когато Деньов се почувствала зле, за минути била отведена в спешното отделение. Там я стабилизирали, след което вероятно по нейно желание я преместили в болница в Париж.

Когато от персонала

видели да я бутат на

носилка, решили, че

това е част от филма

Родена в семейство на артисти на 22 октомври 1943 г., Катрин Деньов отрано започва да мечтае за големия екран. Тя е едва на 19 г., когато напуска родния дом, за да заживее с режисьора плейбой и бонвиван Роже Вадим, на когото ражда син – Кристиян. Вадим ѝ дава и първата голяма роля в “Грехът и добродетелта” през 1963 г. Година по-късно обаче идва голямата слава с романтичния мюзикъл “Шербурските чадъри” на режисьора Жак Деми.

След този филм, който печели “Златна палма” в Кан, нежната блондинка става емблематична фигура в поетичния свят на режисьора Деми, но привлича вниманието и на други гиганти на френското кино. Започва да приема предизвикателството на далече по-смущаващи и сложни образи – на шизофреничка серийна убийца в “Отвращение” на Роман Полански или на отегчена домакиня, която разнообразява дните си, като заработва като проститутка в “Дневна красавица” на Луис Бунюел. С него по-късно снима и една от ролите си, които според специалистите променят историята на киното - “Тристана”. 

Тези филми разкриват мащаба на драматичния талант на Деньов. През 1967 г. в музикалната комедия “Госпожиците от Рошфор” тя си партнира с по-голямата си сестра, върху която седмото изкуство също залага много надежди – Франсоаз Дорлеак.

Само месеци по-късно

животът ѝ се

преобръща от

огромна трагедия

Едва на 25 г., Франсоаз загива в автомобилна катастрофа близо до Ница, откъдето бърза да вземе самолета, за да се прибере в Париж. На път за летището кара твърде бързо по мокрия след буря път, губи контрол над взетото под наем пежо, удря се в крайпътен стълб и колата избухва в пламъци.

Дорлеак опитва да излезе, но не успява и автомобилът се взривява. Полицията успява да идентифицира тялото единствено по останали части от шофьорската и чековата книжка и бележника ѝ.

“Това бе най-страшното нещо, което съм преживявала - казва по-късно Деньов. - Дълго време се чувствах като зомби, не спирах да работя, снимах филм след филм, но се чувствах като под упойка.”

За да заглуши болката, се впуска с още по-голяма амбиция да се докаже на големия екран. В началото на 70-те години заминава за Лондон, за да снима “Това се случва само на другите”, и там

среща великия

чаровник и

съблазнител Марчело

Мастрояни, в когото

се влюбва лудо

От връзката им през 1972 г. се ражда дъщеря им Киара Мастрояни, днес също известна актриса.

Любовта им започва като извънбрачна, защото по онова време и двамата са женени – Катрин за британския фотограф Дейвид Бейли (кум на сватбата им е Мик Джагър), а Марчело - за актрисата Флора Карабела. Макар и много страстна, френско-италианската любовна афера не издържа дълго – само около 4 години. Когато се разделят, Карабела дори предлага да осинови Киара. Причината е, че родителите ѝ снимат непрекъснато и тя постоянно е далече от тях.

“Виждала съм ги заедно само на екрана”, каза по-късно младата Мастрояни.

През 1980 г. Деньов постига нов връх – тя печели наградата “Сезар” за най-добра актриса с филма “Последното метро” на Франсоа Трюфо – роля, която режисьорът легенда създава специално за нея. Заради голямата си международна слава през 1985 г. актрисата е избрана да

позира за новия бюст

на националния

символ на

Франция – Мариан

1992 г. ѝ носи нов триумф – единствената ѝ номинация за “Оскар” за главна женска роля за филма “Индокитай” на Режис Варние. Филмът печели наградата на американската филмова академия за най-добър чуждестранен филм. Варние докара голямата звезда и в България, където през 1999 г. тя пристигна за снимките на режисираната от него копродукция “Изток-Запад”.

Освен кинозвезда Катрин Деньов е и безспорна модна икона. В продължение на десетилетия тя бе

муза на дизайнера

Ив Сен Лоран

Не пропускаше негово ревю до самата му смърт през 2008 г., той пък създаде костюмите за някои от най-великите ѝ филми. През 1972 г. актрисата стана и лице на парфюма “Шанел №5”. 

В началото на миналата година тя разбуни духовете, когато се обяви срещу обхваналото Холивуд и света движение срещу сексуалния тормоз, станало известно като Me Too. Боготворената от десетки мъже французойка се подписа под отворено писмо, в което разкритикува крайностите на новия пуританизъм и развихрилия се “лов на мъжки вещици”, който взема и невинни жертви.

Няколко дни по-късно обаче тя се извини на жертвите на сексуално насилие, възприели нейната позиция като неоправдана атака срещу тях.



*       
* (Няма да бъде показвана)
* *