Как Биляна намери донора на своя нов черен дроб

9 ное 2019, 10:00  4184 Новини

Един черен дроб, два спасени живота и среща, която се помни доживот. Това е част от историята на Биляна Стършелова - една от първите с присаден орган у нас, която преди почти 13 г. получава най-големия подарък от съдбата - втори живот.

През 2006 г.. Биляна е щастливо омъжена и със съпруга си отглеждат първородния им син Йордан, който тогава е на 2 г. и половина. През септември обаче внезапно влошаване на състоянието й премахва семейната хармония.

“Ходех на работа, бях щастлива и в един момент бедите започнаха една след друга. Всяка вечер почнаха да ми се подуват краката, а една сутрин не можех да стана и да отида на работа, напълни ми се коляното с вода. Тогава влязох в болницата в Дупница, където живеех тогава. Там бях около 2 седмици, но лекарите се лутаха между диагнози. Предполагаха рак на черния дроб, защото чернодробните ми показатели бяха на максимум”, разказва тя.

Допитва се за второ мнение пак в Дупница и й назначават за 1 месец лекарства, подсилващи функцията на черния дроб. Подобрение няма и Биляна отива за консултация в София в болницата “Царица Йоанна - ИСУЛ”. Там от проф. Борислав Владимиров чува диагнозата си - първична билиарна цироза. Това е автоимунна болест, която жената отключва през бременността, но не обръща внимание на симптомите.

“В третия месец от бременността си получих сърбежи по цялото тяло. Всички казваха, че е от напрежение, предстоящо раждане и т.н. Вследствие на тези сърбежи обаче родих детето си в 8-ия месец. След това самото раждaне и детето те завъртат в кръг, в който забравяш за проблемите, но сърбежите останаха донякъде. Това е било показателно, че черният дроб е започнал да се разрушава, но после разбрах от лекарите, че заболяването се открива в по-напреднала фаза. Не се “показва” в началото, защото черният дроб е орган, който не може да се хване веднага, че има проблем”, разказва Биляна.

Тогава тя е едва на 26 г. В ИСУЛ разбира, че болестта е увредила много черния ѝ дроб. На близките ѝ казват, че ѝ остават година-две живот според това как прогресира болестта и как се поддържа здравето ѝ.

Лечението е само едно - присаждане на черен дроб. И през ноември 2006 г. Биляна е включена в списъка на чакащите. Приемат я в болница “Лозенец” - единственото към този момент място, където се правят такива трансплантации. Изследват и я пускат у дома със заръката да приготви сак с дрехи и да чака обаждане по всяко време, дори и през нощта, но да е готова да тръгне веднага. 

Лекарите обаче я подготвят и за голямо чакане, защото тогава трансплантации се правят още по-рядко от сега. По данни на агенцията по трансплантации през 2006 г. са направени общо 10 чернодробни трансплантации, от които само една е от жив донор.

За щастие обаче чакането трае само месец. Обаждането идва на 17 декември от проф. Любомир Спасов. “Готвехме се за Коледа и Нова година. На 17 декември тъкмо щяхме да излизаме, и телефонът звънна. Казаха ми да тръгвам за София. Потеглихме веднага с майка ми и съпруга ми”, спомня си Биляна.

Силният ѝ характер и вярата, че всичко ще бъде наред, я крепят през цялото време.

“Не съм се замисляла, че ще има опасност. За мен беше важно, че трябва да живея и да се боря”, казва тя. Тази борба не само ще ѝ даде живот, но и ще я свърже завинаги с четири съдби.

Трансплантацията на Биляна е първата и още единствена у нас, защото дарения черен дроб лекарите от болница “Лозенец” разделят на две и присаждат другата част на 4-годишно момиче.

“Ние сме единствената такава чернодробна трансплантация в България - на мен и на едно дете, Йоана се казва, разделиха един черен дроб”, разказа Биляна. (Историята на Йоана Митова четете в следващ брой на “24 часа”.)

Двете прекарват заедно Бъдни вечер и Коледа в реанимацията, където медицинските сестри са Снежанки, а анестезиологът - Дядо Коледа. Биляна си спомня ясно и момента, в който отваря очи след присаждането.

“Първата мисъл беше да видя семейството си и по-скоро те да ме видят, че съм жива и че съм добре”, спомня си тя. Най-тежко й било да вижда страданието в очите на близките си, както и че не може да присъства активно в живота на детето си и да го отгледа, когато има нужда най-много от нея.

Биляна е изписана на 14 януари 2007 г. и заживява втори живот благодарение на своя донор - 25-годишния Димитър, останал млад завинаги след фатално падане у дома. Разбира кой е той 2 г. след трансплантацията, и то случайно.

“Започнах да чета в интернет и попаднах на една статия за майката на донора. Много се чудех какво да правя и след разговор със семейството ми реших да напиша мейл на медията”, разказва тя. От този мейл следва обаждане от сестрата на Димитър.

“Спомням си го, все едно беше вчера. Звънна ми телефонът и тя ми каза - “Обажда се сестрата на Димитър”. Аз отговорих, че познавам един Димитър - братовчед ми, и че вероятно има някаква грешка. Тя ми каза: “Не, няма грешка, търся Биляна”. И така се разбрахме. Отидох им на гости, където се запознах с нея и семейството ѝ, а тя ми показа снимки на брат си. След известно време ме поканиха и на бала на по-голямата им дъщеря, когато се видяхме и с майка му.” 

Срещата е емоционална, без много приказки. Разговорите са повече с очи.

“Погледът беше достатъчен. Емоцията, че ме вижда, че вижда нещо живо, в което живее част от детето ѝ, беше в основата на първата ни среща. Обгрижваше ме. Тя е прекрасен човек, а аз мога само да съм вечно благодарна”, споделя Биляна.

Именно майката и съпругът на сестрата вземат съдбоносното решение в онзи ужасен за тях декемврийски ден. Но благодарение на него са спасени няколко живота, защото бъбреците на младежа също са присадени.

А какъв е животът на един трансплантиран?

“Животът е такъв, какъвто смятам, че трябва да има всеки - да бъде щастлив, че се събужда сутрин, че може да живее, да пътува, да обгрижва и да присъства в живота на близките си. Животът е препятствия, с които трябва да се справяш”, казва Биляна.



*       
* (Няма да бъде показвана)
* *