Психологът Петя Найденова: Движение на очите помага при психотравми

15 сеп 2019, 12:00  9712 Новини

Коя е тя

Петя Найденова е завършила магистратура по психология във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". Има специализации по консултативна психология, хипноза, енергийна психология, невро-лингвистично програмиране, консултиране при психосоматични проблеми и позитивна психотерапия. В момента е един от най-нашумелите специалисти по EMDR психотерапия - вид психологическо лечение на травми чрез движения на очите.

- Г-жо Найденова, какво представлява ЕМDR терапията, която е така популярна по света, а у нас първа разпространихте?

- EMDR преведено на български означава повторна преработка на емоциите посредством движения на очите. Това е отдалечаване на сензитивната чувствителност, като обезстрашаване, обезчувствяване към даден травматичен инцидент или модел, който ни се е случил. ЕМDR е подход в психотерапията, който помага да се намали негативната емоция при травматично събитие. То може да бъде вече преживяно или човек в момента да го изживява, както и ако му предстои труден и важен за него момент. Техниката работи добре при страхове и безпокойства, хронични болки, при фобии, панически разстройства, при жертви на престъпления и инциденти, при посттравматично стресово разстройство и много други. Тя се основава на стимулация на двете мозъчни полукълба, което ще рече, че се стимулират последователно полукълбата на мозъка ни чрез стимули под ръководството на терапевт, които целят преработка, която включва облекчение и осъзнатост за проблема на клиента.

- Как действа този нетрадиционен метод?

- Методът действа на принципа на преработка на преживяването посредством движение на очите. Човек, заявявайки проблема си пред мен, се "потапя" в емоцията. Усещането е, че дори когато разказваме за отминал период от време, емоцията, която ни връхлита, е същата, сякаш сега отново се случва събитието. Емоцията се е запазила, фиксирала се е и излиза със същата сила и яркост на картината, без значение кое е времето на преживяването. В този ред на мисли говорим и за емоцията, която ни оцветява при предстоящо събитие, например притеснение за изпит, за кандидатстване за работа, за очакване на предполагаемо неприятно преживяване. Това е така, защото мозъкът ни не прави разлика между минало, настояще и бъдеще по отношение на емоцията за травматично събитие. То стои неразградено и неадаптирано в някоя част на мозъка ни и всеки път, когато светът ни напомни чрез сигналите си за него, ние изпитваме подобни емоции. Например за човек, ухапан от куче, ако този спомен е много травмиращ за него, започва да бъде нащрек за всяко куче, започва да избягва улицата, където това се е случило. Чрез преработка посредством тази техника ефектът е осъзнатост на човека, че този инцидент е единичен, че се е случил в миналото и няма нужда да носи товара от тази емоция всеки път.

- Как започвате да лекувате проблема у човека?

- Първо с едно встъпително упражнение, което се нарича "безопасно място". Записвам всичко, което клиентът ми споделя. В това упражнение говори клиентът, аз съм си подготвила домашното, обучила съм го и очаквам да науча какво излиза чрез описанията от човека. Следва същинската част на терапията - работата с проблема. Тук техниката е същата, но целите са различни. В тази част си говорим за травмата, за нейната история, ако е в миналото, или за сегашната проблемна ситуация, или за нейното предстоящо появяване в живота ни. Говорим си за нейната сила, за онзи вътрешен "критик", който ни казва с думи често неприятни за нас мисли. Често хората плачат, което е разбираемо от гледна точка на важността на събитието за тях.

- Дайте примери на хора, на които сте помогнали.

- Работих с няколко жени, които имаха неуспешни опити ин витро. След няколко сеанса те вече имат бебета, появили се на бял свят с моя помощ. Наскоро помогнах и на мъж, огорчен от изневярата на съпругата си. След работата с него той се видя в една от картинните си асоциации как затръшва вратата след себе си и спокойно запалва цигара. Метафорите тук са много силни, картините понякога излизат и под форма на метафори, т.е. затръшнатата врата е много ярка картина на оставяне на проблемите зад вратата, животът продължава и човекът вече няма нужда да се връща към този спомен. В момента той е с друга жена. Наскоро преодоляхме и проблем с жена, чийто родители се е налагало да я оставят като дете често при баба и дядо, а това й носеше усещането за изоставеност и много, много други психологически травми, с които се справям. Освен това разполагам с голям ресурс от техники, с които въздействат на хората. Аз преценявам кога да включим и хипнозата, както и позитивната психотерапия, за да излекувам душата на страдащия.

- Има ли зависимост между характера и болестта?

- Разбира се! Преди всичко една болест те поставя в положение на човек, който се налага да си почине и да се отдели от обичайния ход на ежедневието. Като не умееш да се спреш сам, те сполетява як грип, който те тръшва на леглото и щещ-не щеш - почиваш. Ама дали почиваш в мислите си? Какво ти носи тази болест, какво иска да ти каже, какво те кара да правиш, какво те спира да правиш - все въпроси, които всеки трябва сам да си зададе и отговори. В психологията това се нарича търсене на вторични ползи - какви са ползите от болестта. Понякога тази болест е предназначена и за хората около болния, как ги кара да се съобразяват с грижата по болестта на любимите си хора. Знаете ли, обикновено преживяването има графичен вид на обърната камбана - когато се зададе, човек става тревожен за определеното събитие и това го кара да се подготви да го преодолее, когато пък не успява - той се фиксира в проблема. Дотук процесът е обратим, можем да го върнем назад и да свалим фиксацията и тревогата. От тук нататък следва спад по графиката на обърнатата камбана - идва болестта, която също може да се осъзнае и да се предприемат и психологически мерки наред с медицинските. Идва обаче момент, в който се налага да учим пациента как да живее с тази болест - на този етап това е само възможността на психолога да научи клиента да живее със страданието си. При всичките етапи на преминаване по кривата на обърнатата камбана емоционалността е индикатор на симптома и по това се работи. Ето затова най-напред ви обясних за обезстрашаване и обезчувствяване.

- Какво може да се направи?

- Призовавам всеки човек да бъде най-добрият си приятел и да се научи да разпознава знаците, които често смята, че са извън него. Метафората ми за това е обикновено един виц за човек, който помолил Господ да му даде знак кога ще умре, но минало време и човекът умрял така или иначе. Срещнал се с Господ и гневно му заявил, че молбата му не е изпълнена. А Господ отговорил - "Побеляха ли ти косите, коленете ти омекнаха ли, зъбите ти изпадаха ли, кръвното високо ли е, сърцето прескача ли? Е... колко още знаци да ти давам?!". Ето затова казвам - слушайте езика на вашето тяло! То ви говори и се учете да го разбирате и цените, това е всичко, което има човек от материалния свят. За другото ще се погрижим ние, психолозите.

За поръчка на книгата "Лечителите на България" на www.trud.cc

Телефон за връзка с Петя Найденова:

0886 - 798 413



*       
* (Няма да бъде показвана)
* *