Повече психични разстройства заради мръсния въздух

11 сеп 2019, 05:43  4348 Новини

Учени от САЩ и Дания доказаха, че рискът от психични заболявания зависи от качеството на въздуха, а китайски учени – че към това се прибавят и температурните колебания. Това подсилва хипотезата, че все повече хора по света страдат от психични разстройства и неврологични болести заради околната среда. За най-новите резултати от проучванията в тази област разказва РИА Новости, цитирана от БГНЕС.

Невротоксини във въздуха

Вече 20 години рязко нараства броят на психичните разстройства и по-специално на аутизма. Това е много тревожно и изисква обяснение.

Отчасти епидемията се приписва на по-добрата диагностика и на по-големия достъп на населението до лекарства. Но усилията са фокусирани в търсенето на наследствени причини. Открити са много генетични групи, мутациите в които значително увеличават риска от психични заболявания. Дългосрочните наблюдения на близнаците обаче не позволяват напълно да се отпише възникването и развитието на тези състояния по вина на генетиката. Учените са склонни да заключат, че тук играе роля сложна комбинация от наследствени, социални и екологични фактори.

Учените отдавна отбелязват, че в големите градове делът на хората с психични разстройства е по-висок, отколкото в селските райони. Това обръща вниманието към качеството на въздуха.

През 2013 г. американски учени анализираха данни за повече от 7000 деца, родени с разстройство в аутистичния спектър, чиито майки по време на бременността са живеели в Лос Анджелис. Учените картографираха данните за качеството на въздуха според адресите им. Оказа се, че замърсяването с озон и токсични частици под 2,5 микрометра увеличава риска от аутизъм с 12-15%. С 9% се увеличава рискът при замърсяване с азотен окис и азотен двуокис.

До 2014 г. бяха публикувани 6 резултата от контролирани проучвания, разкриващи връзка между аутизма и качеството на градския въздух. Но какъв е механизмът й? Възможно обяснение дават учени от университета „Рочестър“. Те поставяли гризачи всеки ден през първите два месеца от живота им в стая, изпълнена със същия замърсен въздух, както и в пиковите часове на улици в средноголям град. Тогава те изследвали мозъка им и установили, че всички животни имат възпаление, а страничните вентрикули са увеличени тройно над нормата; белите кръвни телца не са се развили достатъчно. В нервната тъкан нивото на глутаматния невротрансмитер е било повишено. Такива промени са характерни и за хората с аутизъм и шизофрения.

Авторите смятат, че колкото по-малки са мръсните частици във въздуха, особено въглеродните емисии от изгаряне на горива, толкова повече нараства рискът те да проникнат в мозъка през дихателните пътища. И тогава имунната система действа срещу тях, причинявайки възпаление. С времето то става хронично и уврежда централната нервна система.

Замърсяване на въздуха с азотен двуокис и микрочастици в Лондон през 2007 г., регистрирано на карта, съставена от учени от Института по психиатрия и от клиники във Великобритания и САЩ, е увеличило риска от психични проблеми при 18-годишните, прекарали първите години от живота си в най-замърсените райони на града.

По-високи рискове в градовете

В Китай проблемът с качеството на въздуха е особено остър. Едно от най-новите проучвания е публикувано от учени от Пекинския университет и университета Цинхуа. Те наблюдавали около 20 000 жители на 25 провинции. Хората били помолени да оценят душевното си състояние от 2010 до 2014 г .: учените се интересували от честотата на депресиите, нервността, разочарованието.

Оказало се, че повече от всичко психичното здраве зависи от смога, в който има много фини токсични частици (с размер под 2,5 микрометра) и от колебанията в дневната температура.

И накрая голямо проучване за установяване на връзката между екологията и психичните заболявания е представено в края на август от учени от Чикагския университет и Орхуския университет  в Дания. Те се позовават на данни за 151 милиона застрахователни иска в САЩ от 2003 до 2013 г. и за 1,4 милиона датчани, родени след 1979 и живяли там поне през първите 10 години от живота си.

За да завършат картината в САЩ, учените са взели предвид и социални фактори като достъп до здравни услуги, доходи, гъстота на населението и наследственост – от Европа или от Африка са предците или са били индианци.

Най-високият риск да се развие депресия има сред имигрантите от Европа. Шизофренията и епилепсията са по-чести при афроамериканците. Рискът от биполярно разстройство нараства с 27% в райони с лошо качество на въздуха в сравнение със средното за страната. Лошото качество на живот увеличава риска от разстройство на личността с 19,2%.

Резултатите за Дания са следните: хората, израснали в райони с най-замърсен въздух, имат с 162% по-висок риск от разстройство на личността, 148% от шизофрения и 29,4% от биполярно разстройство. И въпреки че е невъзможно тези резултати директно да се сравнят с американските, тенденцията е забележима.

Проблем е и че все още не е възможно да се докаже причинно-следствената връзка между замърсяването на въздуха и психичните разстройства: твърде много други вредни фактори и стрес влияят на градските жители. Що се отнася до механизма на такава връзка, авторите излагат 3 хипотези, които се свеждат до оксидативен стрес в мозъчните клетки, който ги уврежда и оттам увреждане на генетичния материал.



*       
* (Няма да бъде показвана)
* *