Спасител: Трябват ни поне 5 хеликоптера за реакция в “златния час”

14 авг 2019, 07:00  4856 Новини

Издирването на турист може да струва и 150 000 евро, казва шефът на Планинската спасителна служба

- Г-н Нешев, близо две денонощия спасители търсиха изгубени планинари в Пирин, единият бе намерен на 17-ия час, а другият едва към 10 ч в четвъртък. Какво се случи?

- Радостното е, че ги намерихме. Проблемите ни бяха заради многото акции и наличните хора за участие в тях. Само миналата седмица имахме повече от 10 акции, а някои бяха денонощни и една след друга. Доста сериозно изпитание пред планинската служба е в толкова натоварен график да включим максимум хора, защото лятно време спасяването става само на ръце.

- Имаше ли грешка на самите туристи?

- След като са разбрали, че са издирвани, те са продължили да се движат в различни посоки, които бяха неизвестни за нас. Като знаеш, че те търсят - чакаш там, където последно са те засекли, иначе няма начин да се уцелим. Другата грешка е, че са се разделили. Третата е, че е трябвало да подходят доста по-сериозно към този маршрут. Били са в голяма група. Защо са се отделили, не ми е ясно. Трябвало е да кажат по кой маршрут тръгват и какво искат да направят. Самата група трябва да има отговорност към тях - да ги изчаква, да ги търси или да съобщи, че липсват.

- Единият е нямал застраховка. Колко ще струва тази акция?

- Банален въпрос и още по-банален отговор - човешкият живот няма цена. Нито животът на пострадалия, нито трудът на спасителя може да бъде остойностен в пари. Можете ли да дадете цена на труда на доброволец, който си взима отпуск от работата, за да спасява в планината? Рискът, на който се подлага, може ли да бъде оценен? Иначе материалната стойност на излизането на 5 коли може да се оцени, но то няма значение.

- Все пак колко струва една акция в планината?

- Миналата година на конгрес на Международната организация за планинско спасяване IKAR се направи опит да се пресметне. Взеха се предвид редица фактори – здравни и осигурителни разходи, обезщетения, загуби за работодатели. Излезе 150-200 хиляди евро, но колегите направиха уговорката, че има страшно много фактори, които не могат да бъдат оценени по никакъв начин.

- Научиха ли се българските туристи да се застраховат?

- Българите отиват ли в Алпите без застраховка? Там няма вариант да не си платиш, може би тук има законодателен пропуск. Никъде в Европа не можеш да се появиш в планината без застраховка. Застрахователната култура на българина е ниска и това е проблем.

- Успявате ли да си съберете парите за акции?

- Всеки случай е различен и е трудно да го обобщим. Да, има хора, които идват и си покриват разходите. Но тези стойности, които изискваме от пострадалите, могат да покрият само дребна част от разходите ни по една операция. Защото не става дума да отидеш и да си купиш билетче за трамвая или метрото, а за система, която трябва да се поддържа 24 часа, 365 дни в годината. Дежурства, екипировка, подготовка на хора, оборудване, комуникации и какво ли още не. Планинското спасяване е изключително скъпо навсякъде по света.

- Миналата седмица търсихте жена без застраховка над Боянския водопад. Тя е платила под 200 лв. за акцията? Това не е ли твърде малка сума?

- Сумата винаги ще е малка. Ние не сме търговско дружество, а доброволна организация. Правим всичко да окажем помощ, после търсим възстановяване поне на част от разходите. Самият акт на сключване на застраховка означава отношение на туристите към проблемите в планината, а и е въпрос на култура.

- Няма закон за доброволчеството. Вашите имат ли проблеми с шефовете си?

- Проблем с доброволците нямаме, има достатъчно хора, които искат да помагат. При последната акция в Пирин на първия ден на терен излязоха 9 души с куче, а на втория - 23 с 3 кучета. Но липсата на закон за доброволчеството, който ясно да регламентира правата и задълженията на тези хора и как работодателите да ги освобождават, а държавата да подпомогне тези работодатели, е проблем.

- Какво мотивира човек, за да стане доброволец?

- На всеки курс за спасители питаме: Защо искате да станете спасители? Оказа се, че причините са основно две - любов към планината и желанието да помогнеш.

- Трябва ли да има курсове по оцеляване за туристи?

- Проблемът е с българските туристи, които подхождат по-лекомислено. Всякакво обучение - курсове по оцеляване, по планинарска етика и пр., ще бъде плюс.

- През юни бе продаден последният хеликоптер линейка, това затрудни ли ви?

- Разбира се. Той се използва за всякакъв вид спасяване, не само за планинско. България остана единствената в ЕС, която няма хеликоптерна служба за спасяване. Не е нормално в 21 век държава, която претендира туризмът да е водещ отрасъл,

да не може

да предложи

на туристите

спешна и

квалифицирана

помощ в

планината

Времето за достигане до пострадал във високите части на планините понякога отнема много часове. Достигането е едно на ръка, но и транспортът на пострадалия също отнема страшно много време. В събота на Тевно езеро в Пирин планински спасители оказаха помощ на жена с контузия на глезена. Спасителната акция отне около 20 часа, защото всичко се правеше на ръце.

- Ако имаше хеликоптер, за колко време щяхте да стигнете?

- Такава акция с хеликоптер приключва в рамките на максимум час и половина. Освен това е и по-щадящо за пострадалия.

- Един хеликоптер достатъчен ли е?

- Не. В света съществува система за спасяване по въздух, чиято основна задача е да оказва помощ и да транспортира по най-бързия начин пострадали при пътни инциденти, в отдалечени населени места или планински райони.

- Правени ли са разчети колко хеликоптера са нужни в България, за да има качествено спасяване?

- Да, правени са. България е разделена приблизително на 5 центъра и се предполага, че от 5 до 8 хеликоптера могат да покрият цялата територия на страната, така че в рамките на 15 минути във всяка точка на България да може да достигне специализирана медицинска помощ. Това са европейски и световни стандарти т.нар златен час, в рамките на които пострадалият да бъде доставен до лечебно заведение. Вие сами може да си отговорите дали това е възможно в момента.

- Може ли някаква друга техника да замени хеликоптера?

- Във високите части на планината хеликоптерът е незаменим. С кола можеш да стигнеш докъдето има път, оттам вече всичко е на ръце.

- Колко често ви се е налагало да използвате хеликоптера?

- През последните 4 г. средно 6-7 акции сме имали в планински условия, при критични ситуации за спасяване на тежко пострадали хора.

- Кой се губи по-често - опитните планинари или начинаещите туристи?

- Хората обикновено се губят, защото са подценили условията в планината или са надценили собствените си възможности. Дали са опитни, или неподготвени, няма значение, стига да не подценяват условията.

- Какви съвети може да дадете на хората, които се качват в планината през лятото?

- Да не подценяват условията, защото лятната планина крие своите рискове, така както и зимната. Човек трябва да е готов за маршрута, който предприема, както физически, така и психически. Трябва да е добре екипиран, да се е запознал с метеорологичната прогноза, да е в равностойна група. Задължително да е с пълна батерия на телефона и по възможност да се носи и външна,

да има инсталирано

мобилното приложение

на ПСС, с което да въведе

координатите при бедствие

Разбира се, застраховка. Течности и храна, която да е калорична, но да не е тежка. Хубаво е роднините да знаят по кой маршрут лиза планинаря.

- Ако турист се изгуби сам и му е паднала батерията, какво трябва да направи?

- Сам човек не трябва да излиза в планината. Ако му е паднала батерията и знае, че ние го търсим, най-добре да стои, там където е загубил обхвата, защото можем да намерим координатите чрез мобилните оператори и техните клетки. Никога при тази ситуация човек не трябва да продължава да се движи, защото ще се гоним непрестанно.

- Кои са най-рискови места в планините?

- Това ми прилича на въпроса коя е най-опасната планина. Най-опасна е подценената планина. Тръгвайте към планината с уважение и респект.



*       
* (Няма да бъде показвана)
* *