Има ли ракова личност?

4 юли 2019, 08:37  26112 Сила за живот

Темпераментът не причинява разболяването, но помага или пречи на оздравяването

Има теория, че ракът подбира жертвите си. Според нея някои хора притежават черти, които задължително ги свързват с болестта. Но не всеки агресивен, песимистичен или нещастен човек хваща рак. А има и щастливи, приятни и тихи хора, които са болни.

Да се слага някому етикет "ракова личност", може да е опасно. Но тъй като много и различни фактори влияят на появата и развитието на рака, логично е видът на личността и нейното отношение към света също да имат някаква роля.

Психолози от Калифорнийския университет в Сан Франциско решават да проверят това. Андрю Найър и Лидия Темешок сравняват реакциите на болни от сърце и на болни от рак на един и същ дразнител - слаб електрически ток, и измерват физиологическия им отговор. Оказва се, че болните от рак реагират по-силно, но после в коментарите си подценяват изпитания дискомфорт. Според екипа болните от рак са личност тип В, а агресивните и нетърпеливи сърдечноболни са тип А. И психолози, работили с болни от рак, отбелязват у тях черти, съответстващи на личност тип А.

Тип В са хора, които не са се чувствали напълно обичани в детството си. Родителите им са били сприхави, избухливи или студени, отдръпнати и твърде взискателни. Тези деца не са получили достатъчно поощрения и са развили чувство за слабост и уязвимост. По-късно в живота, за да бъдат обичани, те се нагаждат всячески и правят каквото се очаква от тях, а не следват желанията си. В зряла възраст стават "много приятни" хора, "винаги готови да помогнат", "душички". Избягват конфликтите и поставят своите стремежи и нужди на заден план, понякога за цял живот. Те инвестират твърде много само в един аспект от живота си - професията, партньора, децата. Но ако нещо рухне - развод, уволнение, пенсиониране, или когато децата заживеят другаде - мъката от детството се завръща още по-силна заради фатализма на нейната неизбежност.

Концепцията за ракова личност тип В вече е изоставена от науката, тъй като множество други изследвания не откриват тази закономерност. Тя обаче дава своя принос, тъй като обръща внимание на много важен психофактор за рака - чувството за безпомощност. То се явява като резултат от т.нар. втора травма върху незарасналата рана от по-ранно премеждие. Все едно боен кораб да бъде улучен от две торпеда на едно и също място. Първото отваря пробойна, второто потапя. Зигмунд Фройд нарича това "сътресение - последващо състресение". При него цялата психическа и дори физическа структура може да се срине.



*       
* (Няма да бъде показвана)
* *