(Не) яж много, да станеш здрав и силен

19 юни 2019, 07:12  8148 Сила за живот

Ново меню в детските градини ще бори наднорменото тегло. 

По-малко калории, но по-качествени.

Това правило е ръководило авторите на новите норми за хранене на децата от 3 до 7 години, които посещават обществени заведения.

Здравното министерство пусна за обществено обсъждане ремонта на наредбата за здравословно хранене на децата в детски заведения. Изискванията ще трябва да се спазват и когато детското заведение взема готова храна от кетъринг фирми. Както и когато организираното хранене се извършва чрез доставка на меню от кухня майка.

Детските заведения, в които се отглеждат момчета и момичета със здравословни проблеми, нуждаещи се от диетично хранене, се задължават да осигуряват възможност за специално меню съгласно поставената медицинска диагноза и лекарски указания за хранителния режим.

Модерната концепция за здравословно хранене на подрастващите

пенсионира

уместния за

времето си

призив, наложен

от майките в

следвоенните

години

“Яж, за да станеш здрав и силен.” Тогава обаче недохранването е реален проблем, а и храната е по-малко обработена - т.е. по-пълноценна.

Сега по-голям проблем на Запада са преяждащите хора. Те по принцип са по-рискови за хипертония, сърдечносъдови заболявания, диабет. Болести, които отново за разлика от следвоенните години сега вземат повече жертви, отколкото инфекциите тогава.

Проучванията от последните 20 години категорично доказаха, че

наднорменото

тегло и

затлъстяването

в детството

по-често остават

и след това

У нас проблемът с пълните деца е видим отвсякъде - и преносно, и буквално. Вече всеки трети първокласник е закръглен. Пълнотата с времето става източник на комплекси и ражда

разстройства

като

анорексия,

булимия,

орторексия

Друго важно знание, което накара здравните системи да насочат вниманието си към детското хранене, е, че хранителните навици от детството остават сравнително постоянни през живота. А още от поколението на милениумите в Европа, САЩ, Канада се отчита подчертан вкус към сладките рафинирани храни и бързото хранене. Този модел е критикуван, защото дава много калории с незадоволително съдържание на полезни вещества и изобилие от мазнини, сол, консерванти, аромати и т.н. 

В същото време в ранните години на живота е най-лесно да се възпитат здравословни хранителни навици, казва проф. Стефка Петрова - специалист по хранене и диететика и един от водещите учени, подготвили физиологичните норми и препоръките за хранене в детството.

Екипът е пренаписал по последните правила на науката съветите как да се хранят децата в детските градини, но това са всъщност универсалните здравословни норми за възрастовата група.

В сравнение с предишната наредба са намалени с 200 до 250 калориите за деня.

За по-адекватно съобразяване с необходимата за растежа енергия експертите делят децата на две групи - 3-4-годишни и 5-6-годишни. При по-малките калориите не трябва да са повече от 1350 (минус 200 от досегашните норми), а при “големите” - 1600.

Орязването обаче не е на принципа от всичко по-малко, а за сметка на намаляването на добавените въглехидрати - захарта, храните от бяло рафинирано брашно, белия ориз и нишестени храни като картофите например.

Разрешените

добавени захари

са орязани

наполовина

- от 30 грама за деня на 15-17 грама.

За сметка на това децата ще ядат повече плодове и зеленчуци, включително пресни. Новост е, че

като подкрепяща

междинна

закуска

освен плодове

ще се дават

и зеленчуци,

обясни проф. Петрова. Поставя се ново условие за миксовете - плодовите салати не може да са подсладени, нито зеленчуците - подсолени.

Поощрява се даването на цели или нарязани пресни плодове и зеленчуци и натурални сурови нектари от тях (смутита).

По-рядко ще се предлагат фрешове - те са калорични, а лишени от много полезните за метаболизма растителни влакна (фибри).

За ястия може да се използват консервирани зеленчуци и плодове, които не съдържат консерванти, подсладители и оцветители. Готовите мармалади и конфитюри задължително трябва да са екстра качество според утвърдения държавен стандарт.

Приемът на мляко и млечни продукти се осигурява чрез ежедневно включване в менюто на

най-малко

350 г кисело или

прясно мляко и

най-малко 35 г

сирене и/или

кашкавал

В детските градини не се допуска предлагане на прясно, кисело мляко и млечни продукти с изкуствени подсладители, оцветители, консерванти, ароматизанти и имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко. За сиренето и кашкавала има условие да са с по-малко съдържание на сол (съответно 3,5 и 3%) , а добавянето на сол в айряна е ултимативно забранено.

Новост е реабилитирането на пълномасленото 3-3,6% мляко - тенденция, която модерната наука препоръчва за всички възрасти. В детските градини само два дни седмично може да се дава кисело мляко с 2% мазнини и/или прясно мляко с 1,5% мазнини.

В менюто на децата от 3 до 6 г., разбила се, задължително присъстват яйцата, но

само пресни

яйца клас А

Акцент се поставя върху бобовите храни - богати на ценни белтъчини, минерални вещества и фибри. Включват се в менюто не по-малко от един път при петдневно четирикратно хранене (без вечеря) в детските градини и не по-малко от два пъти при целодневно седмично хранене в обществените домове. Към популярните боб и грах се добавя нахутът - незаслужено позабравен от съвременната кухня, но с много добри хранителни качества.

Не се допуска предлагането на пържени храни - ястията трябва да са варени на пара или задушени.

Като цяло се променят пропорциите на хранителните вещества -

въглехидратите

намаляват

за сметка на

белтъчините и

полезните

мазнини

Не се допускат под никаква форма храни, които съдържат частично или напълно хидрогенирани мазнини, подчерта проф. Петрова. Този клас мазнини, променени, за да се втвърдяват лесно, се смятат за фактор, който увеличава риска от натрупване на плаки в кръвоносните съдове.

Проф. Стефка Петрова: В детските градини няма да се разрешава готвене със замразявано месо и риба

Една от промените в изискванията към здравословното хранене в детските градини много прецизно регламентира какво месо и риба са подходящи за децата в цялата предучилищна възраст, както и начините за кулинарната им обработка, обясни проф. Стефка Петрова.

Месото не може да е претърпяло никаква друга обработка освен охлаждане. Това означава, че замразявано и след това размразено месо не може да се използва за готвене. Телешкото и свинското трябва да са без видими тлъстини, сухожилия и кости, а птичето месо - без кожа.

Наредбата предвижда мляното месо да е нетлъсто. Допустимо е мазнините в него да са най-много 7%. За тази категория месо за първи път влиза изискването на европейския регламент за не повече от 12% колаген, т.е. мляното месо не трябва да има много сухожилия и обрезки, които дават обем и понижават стойността, но имат ниска хранителна полза.

Базово условие и част от цялостната политика за намаляване на натрия в хранителния режим е

солта в мляното

месо да е до 1%

от общата маса

Досегашният правилник за хранене на децата до 7 г. фиксираше тавана на 1,5 процента. Рестриктивното условие е част от политиките за промяната на физиологичните норми за цялото население с цел ранна превенция на социалнозначими заболявания на сърдечносъдовата система.

Промишлено произведени месни заготовки (кайма, кебапчета, кюфтета, карначета, наденици и др.) не се допускат.

Колбасите също са табу. От месните продукти експертите по хранене са одобрили само качествената шунка и филе. Но с допълнителните условия да са без съдържание на механично отделено месо и да не се предлагат като основни ястия. Може да се използват от време на време за сандвич в комбинация със зеленчуци в рамките на разнообразното балансирано хранене.

Поощрява се предлагането

на риба - идеалното

е 2 пъти седмично

Но също трябва да е само прясно охладена и да се приготвя веднага, без замразяване. В детската градина няма да може да се предлагат солена, пушена, сушена, маринована или консервирана по друг начин риба и хайвер.

Специално се уточнява, че не се допуска на децата в обществените заведения да се дават миди, стриди, калмари, октоподи, раци, скариди и други морски дарове.

Към наредбата има и приложение с примерни менюта. Те са съобразени на базисно ниво с препоръчителните физиологични норми за съответната възраст, като почиват на най-доброто от националната българска кухня, обясни проф. Петрова.

За разнообразяване на менюто има и рецепти със здравословни продукти от цял свят, които навлизат на нашия пазар през последните години.

В много семейства те вече присъстват регулярно и е естествено да се предлагат понякога и в детската градина, е аргументът на авторите на сборника с рецепти.



*       
* (Няма да бъде показвана)
* *