Излекуването с чигонг е бързо и трайно за вярващите в тялото си

8 май 2019, 07:57  11228 Сила за живот

През 2012 г. известният китайски майстор Юан Тзе прави малка революция в чигонг, като създава Юан Гонг - нова и ефективна лечебна система от 9 метода. Оттогава той подготвя международен екип от инструктори, сред които има и двама българи. Единият е Владо Рашев. Въпросът, на който той най-често трябва да отговаря, е: каква е тайната на спонтанно излекувалите се с чигонг.

Доста хора, практикуващи чигонг, твърдят, че са се излекували благодарение на упражненията. Решавате и вие да опитате. Правите някои упражнения. Но леко съмнение ви гложди: как така тия прости на вид и достъпни всекиму движения ще разнесат хроничната болка в кръста, ще излекуват вечните хреми или ще върнат баланса на щитовидната жлеза, който е така трудно постижим с помощта на таблетка?

Взирате се пак в разказите на щастливо излекуваните. Някои от тях звучат невероятно. Що за хора са тия? Защо чигонг помага сравнително бързо и толкова ефективно на едни, а други - влачат болките си, изгаряни от съмнения и неверие?

Мнозина имат готов отговор: тия, дето се лекуват, вярват в лечебната сила на чигонг, затова на тях упражненията помагат. По-точно ще е да го кажем другояче: излекуваните не се съмняват в излекуването си. Разликата в тия изречения не е само в избора на думите. Ако става дума за сляпа вяра в религиозния смисъл на думата, когато човек се осланя на някакво върховна, всемогъща сила за спасението си, такава вяра няма нищо общо с чигонг. Той не е и никога не е бил религиозно учение. Нито пък тези упражнения имат нещо общо с вярата в щастливо провидение, късмет или съдба.

Това, което се постига с чигонг, е доверие в собственото тяло. Как го постигаме? Като впрягаме в работа ресурси, налични вътре във всеки от нас, но дремещи в периферията на съществуването ни. Иначе казано, не сляпа вяра, а желание (и работа) да се активира всяко кътче на живия организъм е онова, което разделя щастливците от скептиците.

Какви скрити механизми на живота успяват да задействат късметлиите?

Ако поназнайвате нещо за тази система, сигурно сте чули, че "чи" е китайско име за най-малката градивна единица на всичко във вселената, а "гонг" означава умението да се работи успешно с нея.

За повечето не-китайци чи е мъгляво понятие. Ние сме научени да мислим за материалните тела - включително и за собственото си тяло - като за предмет, състоящ се от по-малки съставни части, които също на свой ред се разграждат на по-малки части. Например, имаме глава, ръце, корем и крака, те крият вътре органи и системи, състоят се от тъкани и клетки, а клетките - от молекули, атоми и елементарни частици.

Голямата въпросителна в главата на всеки сериозен учен днес е: “А по-нататък? От какво се състоят елементарните частици?” Почти столетие науката чопли този проблем, но засега не дава ясен отговор.

Точно тези въпроси не измъчват особено китайците, защото те не само смятат, че имат отговор, но и са изградили цялата си култура върху познанието за чи. Упорито търсената от нас най-малка градивна единица във вселената е в основата на китайската медицина.

Медицинският чигонг, за който става дума тук, е може би най-древната здравна система, позната на човека. Произходът му се губи назад във вековете, но ефективността му е надлежно документирана по протежение на повече от 5000 г. китайска история. За китайците тайната на нашето здраве се крие в чи, тази дълбинна структурна единица на човешкото тяло.

Макар и недостъпна за погледа, тя постоянно произвежда наблюдаеми ефекти. Ако човек им обърне внимание, и още повече, ако ги изучава, той почва да чете книгата на здравето си и да прониква в механизмите на живота. Нищо не е било така завладяващо за древния китаец, както чи азбуката на вселената и човека. Човешкото здраве е само един от ребусите, разгадавани паралелно със законите на природата.

Човешкият живот е арена на действие на три главни разновидности чи: чи материя, чи енергия и чи съзнание. Когато правим чигонг упражнения, ние работим не само с телесната материя, както прави обикновената гимнастика например с двигателната система (кости, мускули, сухожилия и пр). Най-добрите чигонг системи задействат едновременно и трите форми на човешкото чи: тяло, биоенергия и съзнание.

В Юан Гонг (Yuan Gong), известен като една от най-ефективните съвременни лечебни системи, упражненията са композирани така, че да активират максимално трите компонента.

В разказите на използвалите Юан Гонг за лечение неизменно присъства един многозначителен нюанс: оздравяването се случва, когато тяло, съзнание и чи енергия се синхронизират в определен диапазон по време на практиката. Колкото по-дълбоко е това взаимно проникване, толкова по-бързо и трайно е оздравяването. В това триединство е тайната на излекуваните. С други думи, чигонг далеч не е някаква нова гимнастика, нито мистична практика, а съзнателно усилие за вътрешно единение на трите форми на чи и канализирането им по посока на една и съща благородна цел.

Лечебният синхрон се постига с редовна практика. Колко дълго трябва да се практикува, питат всички. Мерилото е не толкова във времето, а в качеството. Има хора - онези с освободено съзнание и без много предразсъдъци - които успяват да постигнат това състояние за броени минути. Затова Юан Гонг познава феномена на спонтанното излекуване: някои хора влизат болни в чигонг залата и излизат здрави само за няколко чигонг сесии. Има и такива, за които една сесия е достатъчна, за да нормализират състоянието си.

Нещата често опират до дозата скептицизъм, която сме възпитали в себе си. Ако се опияняваме от способността си да се съмняваме и отричаме всичко, което не ни е познато, се нареждаме сред закъснелите следовници на френския философ от XVII в. Рене Декарт, които издига съмнението в култ и го провъзгласява за основно качество на разумния човек. Това работи отлично, докато църквата е била главен законодател на познанието. Но днес фанатичната преданост към стария философ работи с обратен знак: съмнението закрепостява ума и гълта много от животворното чи, което иначе би било градивен материал за лечение. Има една приказка, че за своето щастие и нещастие човек харчи еднакво количество усилия и енергия. Само дето постига противоположни резултати.



*       
* (Няма да бъде показвана)
* *