Какво представлява болестта на Пертес?

13 юни 2019, 12:30  6400 5000 въпроса за здравето

Отговаря д-р Аспарух Аспарухов, консултант е на "24 часа" по ортопедия от старта на здравното му приложение "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Описаната едновременно от Лег, Калве и Пертес патология, известна като болест на Пертес, е нарушение в кръвоснабдяването на главата на бедрената кост при деца, причиняващо инфаркт в бедрената епифиза. Най-често се среща при момчета на възраст от 3 до 10 г. Причините не са добре изяснени.

При 1/3 от заболелите като начало доминира накуцването със засегнатия крайник, което предхожда понякога със седмици появата на болка. В около 50% от случаите болката не е в тазобедрената става, а в долната част на бедрото и коляното, което при непознаване на патологията е причина за забавяне на диагностицирането. Подвижността в тазобедрената става се ограничава, постепенно кракът се скъсява. Атрофират мускулите на бедрото и седалището.

В ранния стадий, когато са налице клинични прояви от накуцване и/или болка, но още няма рентгенови промени, се препоръчва ултразвуково изследване. Увеличението на количеството на синовиалната течност в ставата е индиректно указание за синовит, респективно за болест на Пертес.

Рентгенологично се проследяват три стадия на болестта: начален, стадий на некроза и регенеративен, всеки с характерни прояви в изображението. Типични са измененията в шийката на бедрената кост, която е задебелена и скъсена. Тези отклонения се наблюдават дори преди промените в бедрената глава, представящи се първоначално с фрагментиране, сплескване и склерозиране на предно-горния външен квадрант от главата. С напредване на процеса бедрената глава се разширява, появява се просветляване между некротичния участък и основната част от епифизата. Вторични промени настъпват и в ацетабулума (ставната ямка на тазовата кост).

При своевременна диагностика на заболяването и при деца под 5-годишна възраст се предприема неоперативно лечение в ортеза за продължително разтоварване на крайника. При този подход се залага на строгата тенденция към спонтанно възстановяване на тазобедрената става. При неблагоприятно развитие и при оформили се деформации може да се предприеме оперативна корекция. Видът и обемът на операцията (костна пластика на некротичното огнище, коригираща остеотомия или друга) се определят индивидуално от лекуващия лекар.

Прогнозата зависи от стадия, възрастта при започване на заболяването, продължителността на симптоматиката преди лечението. Статистиката показва най-добри резултати, когато болестта е настъпила преди 5-годишна възраст.



*       
* (Няма да бъде показвана)
* *