Не знам откъде идва звукът, какво ми става?

19 май 2019, 04:00  6352 5000 въпроса за здравето

Отговаря проф. д-р Иван Цанев, консултант на в. "24 часа" по уши-нос-гърло от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

Пресбиакузисът е заболяване, което засяга възрастните хора и се характеризира с прогресивно намаление на слуха за високите тонове. Често това състояние е съпроводено и с появата на различни по сила и тоналност шумове, които значително намаляват разбираемостта на човешкия говор. Особено неприятна е липсата на пространствена ориентация на пациента - не определя посоката на звуковия източник в пространството.

Това заболяване се дължи на прогресивната загуба на слуховите клетки във вътрешното ухо и се предполага, че причина са артериосклеротични промени (стеснение) на кръвоносните съдове. Този процес може да бъде засилен от фактори като високо ниво на холестерола в серума, високо кръвно, спондилоартроза (шипове) на шийните прешлени, шум, работа на вибрации и високочестотен шум, нерационално хранене - липса на витамини и соли, или някои общи заболявания.

Може да има различна скорост на развитие в двете уши, но с времето настъпва глухота. При болни с изразена спондилоартроза на шийните прешлени намалението на слуха може да е съчетано и с увреждане на равновесния апарат, изразяващо се със световъртеж, залитане и нестабилност на походката. Най-често морфологичните промени при пресбиакузиса са аналогични при тези в очите и мозъка, поради което говорим за единен процес на стареене.

Има и теория за намаляване на еластичността на мембраната, върху която се разполагат слуховите клетки или патологични промени в нервните окончания на слуховия нерв. Описаните изменения могат да се проявят още в средната възраст и за късо време прогресират до загуба на възможността за разбиране на говора, докато при други презбиакузисът напредва бавно и в дълбока старост слухът остава в много добро състояние.

Лечението е трудно. Терапията започва със съдоразширяващи препарати или такива, съдържащи лидокаин и витамини. При напреднали случаи се препоръчва и апликирането на кохлеарни имплантанти, при условие че пациентът не е над 75-80 г. и е в добро общо състояние.

Рехабилитациата със слухови апарати е също възможна след преценка на възможностите на вътрешното ухо и задължително извършване на аудиологично изследване.



*       
* (Няма да бъде показвана)
* *