Д-р Румяна Динолова: Депресията убива волята с хормони

5 мар 2019, 10:40  12860 Сила за живот

Грешка е да тласкаме човека към изкуствено веселие, достатъчно е да сме на разположение, когато той поиска, казва д-р Румяна Динолова -  главен експерт в отдел “Психично здраве” в Националния център по обществено здраве и анализи.

Завършила е медицина, от 2004 г. има специалност по психиатрия и допълнителни специализации по психодрама, когнитивно-поведенческа психотерапия и психосоциална рехабилитация, ранни интервенции при първи психотичен епизод. През 2018 г. защитава докторска степен на тема “Неблагоприятни преживявания в детството и рисково за здравето поведение сред студенти от помагащите професии и медицина”. Д-р Динолова е национален координатор на Световната здравна организация за България по проблемите на насилието над деца, член на Българската психиатрична асоциация и IEPA (Международна асоциация за ранни интервенции при първи психотичен епизод).

- Д-р Динолова, има ли разлика между тъга и депресия?

- Тъгуването е нормална реакция на конкретна житейска ситуация и не бива да му се противопоставяме. Докато депресията е психично разстройство. Комбинация от продължителен стрес, натрупване на загуби, генетична предразположеност. За депресия говорим, когато повече от 2 седмици преобладава усещането, че не можеш да преживяваш щастие, не можеш да се концентрираш, чувстваш непрекъсната тъга, сънят е нарушен, нямаш желание да се храниш или обратното – тъпчеш се, без да усещаш вкуса на храната, и качваш килограми. Често има и чисто физически оплаквания като главоболие, болки в гърба, изтръпване на крайниците.

- Чували ли сте изказвания, че няма болест депресия или че минава сама, без лечение?

- Това може да е ефект от ниска здравна култура, от заблудата, че в интернет някакви много просветени хора, които не са лекари, са загрижени за човечеството и споделят “истини”, които науката по незнайни причини крие.

Много често в резултат на такива “знания” пациенти са склонни да се лекуват със съвети на хора без медицинско образование, да ходят по врачки и екстрасенси, да им баят, да им леят куршум. Когато стигнат до лекар и мнението му не съвпадне с тяхното, първата им реакция е да го отрекат. Тогава се започва: ще си направя лек от еди-какво си, ще се намажа с мехлем чудо, който до утре ще ме спаси от нелечимо заболяване, ще осоля бебето да е здраво, вместо да го ваксинирам... Просветеният човек се осланя на научно доказаните факти. Технологичният и научният напредък дават възможност да се визуализира мозъчната дейност и да се изобразят свързаните с тази дейност хормонални биохимични процеси. По този начин се виждат и промените в мозъка в резултат на депресията. Доказана е необходимостта от медикаментозно лечение при депресия, а комбинацията с психотерапия е още по-ефективна.

- Защо се налага да се вземат лекарства, не може ли човек да се мобилизира и да си върне радостта от живота?

- Няма как да контролираш с усилие на волята биохимичните процеси в мозъка си, не може “да се стегнеш”. Депресията повлиява по биохимичен път и волята. Нямаш воля, това не си ти. Депресията променя мисленето, често човек е убеден: не съм постигнал нищо – сега съм една нула – нямам бъдеще. Много често депресията се проявява и с интензивно чувство за вина – за всичко, дори за това, че си в тежест на другите. И съветите от типа “мисли позитивно” не вършат никаква работа.

- Какво можем да направим за близък в депресия и какво не бива?

- Най-честата грешка, която се прави интуитивно, е да се опитаме да го развеселим изкуствено с организиране на разни събития. По-добре е да му дадем възможност да се усамоти, ако това иска. Но да му покажем, че сме на негово разположение за разговор, когато е готов.

Депресията променя перцепцията на човека и неговата чувствителност. Приповдигнати планове за купони, съвети да си вземе отпуск или настояване да го заведете на комедия няма да свършат работа.

- Защо?

- Защото ще се почувства непълноценен, че не може да се зарадва на общуването, нито на занимания, които преди са му носели удоволствие. Грешка е да го притискаме да прави много неща или пък да го тикаме към нови занимания.

Добре е обаче да бъдем готови да го изслушаме, ако иска да говори за проблема, да сме на разположение да го подкрепим в каквото има нужда, да го поощрим да потърси консултация със специалист или с негово съгласие да организираме такава среща. Както и да сме готови да понесем неговото страдание, а не да се опитваме да го пренебрегнем или омаловажим. Едно от основните чувства на човека в депресия е, че никой не го разбира и е много самотен в това преживяване. Това, което можем да направим за него, е да сме там всеки път, когато има нужда да говори, без да се натрапваме грубо. Да му предоставим пространство – нашето ментално и душевно пространство, за да се чувства комфортно да сподели страданието си.

При тежка депресия нерядко хората имат и самоубийствени мисли и планове. Мит е, че човек, който говори за това, няма да го направи. Това всъщност е вик за помощ. Друг мит е, че в дома на обесения за въже не се говори, че ако обсъждате темата, ще го подтикнете да го направи. Не е вярно. По-скоро разговорът може да намали вътрешното напрежение, породено от тези мисли, и човекът да ги види от различен ъгъл.

Друго, с което можем да помогнем на близък с депресия, е да сме неговото алтер его, патеричка, която да му помогне постепенно да се върне към нещата, които е обичал да прави. Не да измисляте нови занимания, а да го приближите с малки стъпки към обичайния му живот, хобита, интереси.

ЕТИКЕТИ: СТРЕС


*       
* (Няма да бъде показвана)
* *