; Доц. Цветков: Все по-успешно лекуваме рак на кръвта | 24Zdrave.bg

Доц. Цветков: Все по-успешно лекуваме рак на кръвта

30 ное 2018, 08:00  8176 Докторе, кажи

Анемия, понижени тромбоцити, кървене – от венците и подкожно, може да са симптоми на остра левкоза, казва доц. Николай Цветков.

Доц. д-р Николай Цветков е роден в Русе. През 1980 г. става носител на статуетката „Златен Хипократ” за най-добър студент по медицина в България. Започва работа в Клиниката по хематология през 1981 г. От 2006 г. е началник на хематологията в Плевен. Преподава в Медицинска академия и в Медицински колеж - Плевен. Цветков проучва ролята на процесите със свободни радикали при болестите и защитава дисертация на тази тема. Автор е на първата у нас книга за тях и за антиоксидантната терапия. Има над 95 публикации в български и чужди издания, на раздели от учебници за студенти по медицина. От 2009 г. ежегодно е вписван в световния справочник Who is who in Medicine and Healthcare, издаван в САЩ. От 2016 г. е член на лигата “Лекарите, на които вярваме” на в. “24 часа”. Приема пациенти в Плевен, Велико Търново и Русе.

 - Доц. Цветков, защо избрахте да се занимавате с хематология?

- Завърших медицина във ВМИ - Плевен, през 1981 г. като първенец на випуска. Това ми даде възможност веднага да започна работа в една от клиниките на институтската болница. Имах много предложения. Защо избрах клинична хематология? Сигурно заради огромното ми младежко желание да бъда полезен на най-страдащите. За щастие, това желание и мотив са непокътнати и до днес. Така от първия си работен ден и досега работя клинична хематология. И не съжалявам за избора си.

- Как напредъкът в областта на хематологията в последните години промени специалността?

- Клиничната хематология беше и все още е възприемана като територия на едни от най-тежките заболявания. Това е погрешно. Повечето от пациентите ни са с лечими заболявания, предимно анемии и тромбоцитопении. Терапията им е много по-ефективна и успешна отпреди. При вродените хематологични заболявания също има значителен напредък.

Малигнените хематологични заболявания безспорно все още са огромно предизвикателство.

- Какво се промени през последните десетилетия?

- Много повече знаем за етиологията и особено за патогенезата на тези болести. В основата на възникването им и тяхната прогресия са придобити генетични нарушения, които с времето се умножават. Бе доказано, че всички тези заболявания са хронични, с дълъг скрит период на прогресия преди появата на първите лабораторни отклонения и първите оплаквания.

Бяха синтезирани медикаменти, които стимулират производството на еритроцити, гранулоцити и тромбоцити.

Класическите цитостатици имат разностепенно токсично въздействие върху целия организъм. Лечението с тях е ефективно, но и опасно за здравето и живота на болните. В противовес се разви т.нар. таргетна (прицелна) терапия. Тя позволява да се атакуват патогенетичните процеси, които водят до развитие на болестта, само в болните клетки.

Най-ярък пример за таргетна терапия е лечението на хроничната миелогенна левкоза (ХМЛ) с т.нар. тирозин-киназни инхибитори. Преди с преживяемост до няколко години и неизбежен фатален изход, днес ХМЛ се възприема като

хронично

заболяване, което

подлежи на контрол

и пациентите

живеят дълго

и с добро качество на живот. Медикамент от тази група се прилага успешно и при миелофиброза.

Създаването на моноклонални антитела срещу болните клетки е друго постижение на фармацевтичната индустрия, което промени коренно прогнозата при хроничната лимфолевкоза, при повечето малигнени лимфоми. Разработва се ефектът им и при бластна левкоза.

Появиха се лекарства, блокиращи протеазомите - важни съставки на клетките, които ги чистят от ненужните белтъчини. Те също поразяват трайно само злокачествените клетки.

Разви се епигенетиката – тя доказа, че освен генетичното предразположение и придобитите генетични аномалии през индивидуалния живот в клетките ни възникват и нови патологични промени (като хиперметилиране на ДНК), които също допринасят за развитието на малигнени заболявания. Това доведе до появата на нови медикаменти, които повлияват тези процеси и намаляват малигнения потенциал.

Днес онкохематологията е една от най-бързо развиващите се области на клиничната медицина. При все повече от тези заболявания с адекватна терапия се постига постоянен контрол на болестта и дълъг пълноценен живот.

- Една от областите, в която хематологията все още е длъжник на пациентите, според много ваши колеги е острата левкемия. Какво е вашето мнение?

- Споделям мнението. Терапевтичният подход при това заболяване не се е променил съществено. Въвеждат се нови терапевтични комбинации, но малко са новите по-ефективни медикаменти. Лечението на по-възрастните пациенти над 60 г. остава много голям проблем. Наличието на други съпътстващи заболявания прави агресивната цитостазна терапия много рискова и често фатална за тези болни.

- Какво е важно да знаят за диагностиката и лечението на острата левкемия пациентите и техните близки?

- Наименованието остра левкемия е остаряло и неточно. Въведено е през XIX век, когато е изглеждало, че болестта започва остро. Днес се знае, че началото е вероятно години по-рано. Започва с една-единствена мутирала клетка, която антитуморният имунитет на организма не унищожава. Тя започва да се дели и умножава. При това живее по-дълго и се дели по-бързо от здравите клетки. Появата на симптоми - клинични и лабораторни, е късна проява на вече напредналото заболяване. Затова днес се използва по-често друго наименование – бластна левкоза. Термините “левкемия” и “левкоза” са синоними.

Много често тези болни достигат до нас със значително забавяне.

Първите

симптоми

са дискретни

В началото се появява лека анемия, едновременно или по-късно и понижени тромбоцити, по-често с прояви на кървене – от венците и подкожно. Левкоцитният брой, противно на очакванията, може да бъде не само повишен, но и нормален, дори понижен! Рядко има неясна температура. Още по-рядко - болки в ставите. При подобни изследвания и симптоми най-добре е да се потърси консултация с клиничен хематолог.

Може би само един симптом – драстично набъбване на венците, обилно кървене от тях и оголване на зъбите (хипертрофичен гингивит), е строго специфичен за това заболяване и налага незабавна хоспитализация.

Бластната левкоза е хетерогенно заболяване с множество разновидности. Поставянето на детайлната диагноза е свързано с провеждане на поредица високотехнологични

изследвания,

включително

цитогенетични,

имунологични и

молекулярни

Това е по силите на академична хематологична клиника с много опит и добра диагностична база.

Провеждането на лечението също има високи изисквания, на които отговарят хематологичните клиники в медицинските университети в България. Взаимодействието между хематологичните клиники у нас е много добро и при нужда терапията може да продължи в клиника с повече възможности за определен етап от лечението.

- Какви са новостите в терапията на бластните левкемии?

- При тези заболявания проблемите остават много повече от намерените решения. Бъдещето и тук е на прицелната терапия, която атакува злокачествените клетки и щади здравите, съхранявайки потенциала и нормалната органна функция на организма.

Първата “бяла лястовица” бе иновацията при лечението на един от вариантите на бластна левкоза – промиелоцитна левкоза (М3 клетъчен вариант). Тя протича с тежка и неовладяема хеморагична диатеза. Пациентите загиваха бързо от кръвоизливи. Преди десетилетия бе въведена терапия, която коренно промени прогнозата. Днес при тези пациенти пълна ремисия се постига лесно и продължава много години.

При възрастни пациенти с миелодисплазия и при някои варианти на бластна левкоза друг медикамент подобри прогнозата и значително удължи преживяемостта.

Острата левкемия е хетерогенно заболяване и по отношение на своята патогенеза –

откриват се

все повече

генетични

аномалии

(фузионни онкогени, свръхекспресия или супресия на гени и др.). Разработва се таргетна терапия срещу всяка от тях. Някои от най-значимите за прогнозата на болестта аномалии са мутациите: FLT3-ITD, NPM1, RUNX1, ASXL1, IDH1/2, KIT, срещу които в света вече има синтезирани лекарства, инхибитори. Така лечението става строго индивидуално, съобразено с конкретната причина на болестта.

Смята се, че тази индивидуализирана прицелна терапия в комбинация с конвенционалното цитостазно лечение ще намали значимо необходимостта от костномозъчна трансплантация при поддържане на добра преживяемост.

Най-близо до приложение в България е медикамент – инхибитор на мутацията FLT3-ITD.

ЕТИКЕТИ: РАК НА КРЪВТА


*       
* (Няма да бъде показвана)
* *