; Защо избягването на конфликти е грешният ход | 24Zdrave.bg

Защо избягването на конфликти е грешният ход

9 май 2021, 07:00  4984 Сила за живот

Скарайте се, когато сте прави! Потискането на негативните емоции и особено на обидата ни тласка по-бързо към тежки болести и смърт.

Все някога ви се е случвало: няколко седмици сте работили усилено върху труден проект, прекарвайки допълнителни часове в службата, за да изпипате всичко. Вложили сте находчивост и от приноса ви се очаква рационализиране на дейностите. Проверили сте детайлите, всичко е първо качество и очаквате с нетърпение да го покажете на срещата с шефа си. В презентациата обаче се намесва и колега, който някак си успява да си припише цялата заслуга.

Бесни сте. И с право.

Но вместо да влезете в открита битка за справедливост и да се конфронтирате със самозванеца, изберете да се оттеглите тихо и да преживявате насаме подлостта.

Избягване на конфликти привидно е добро за всички, защото тушира напрежението, а от това околните са доволни. Но според психолозите обикновено е

просто бомба

със закъснител,

а често в ролята на камикадзе е точно човекът, поел за своя сметка негативите.

Освен в професионалния живот, човек с подобна нагласа може да избягва на всяка цена разправиите с партньори и приятели, дори с непознати. Предпочита да е “приятният колега”, “добър човек”, “толерантен приятел”... Отклонява разговори, които биха хвърлили сянка върху безоблачните отношения, и влиза в роля, която от собствено самоуважение оправдава с “по-умният/по-възпитаният/по-щедрият отстъпва. Начините са много -

премълчаване на

обидата, смяна

на темата,

изтърпяване

на неудобства,

вместо да зададем въпроси и да поставим недвусмислено проблема. Нервната или фалшива усмивка на лицето ни, престореният смях - все инструменти за избягване на сблъсъка, се плащат със смазващо огорчение и депресия. Друг начин за трупане на негативи в стремеж да не създадете напрежение, е да отричате съществуването на проблем а и така да няма нужда да го разрешавате.

Докато избягването на конфликти по незначителен повод е наистина най-добрият начин за справяне със ситуацията, страхът от конфронтация при всяко следващо сериозно накърняване на вътрешния ви баланс допълва взривното вещество в “бомбата”. Избягвайки за своя сметка и на всяка цена разногласията, човек потиска истинските си чувства и разочарования. Това може да бъде много лошо за нашето здраве. И ние инстинктивно го знаем.

Епидемиологични доказателства за връзките между сдържането на справедливия гняв и смъртността се появяват още в югославско кохортно проучване, проведено през 1970 г. По-конкретно то твърди, че устойчив личностен стил на себемачкане, наречен антиемоционалност, често предвещава повишен риск от сърдечносъдова смърт в близките 10 години. В друг свой труд същият екип прави асоциация между хроничното “преглъщане” на огорченията и смъртта от рак.

Резултатите са критикувани от някои учени заради дизайна на проучванията, но по-късно с такива изводи излизат много научни екипи. Според голямо проучване на Чикагския университет от 2013 г. рискът отпреждевременна смърт - включително от рак, може да се увеличи при системно потискане на отрицателните емоции и особено на обидите. Сред психолозите преобладава мнението, че заобикалянето на конфликтите е тип поведение, диктувано от дълбоко закодиран през годините на израстването страх да разочароваме или обидим някого. Много от корените му може да бъдат проследени до

детство във

враждебна

или много

критична среда

Хората, които реагират на конфликти по този начин, често се отдръпват поради страх да се провалят и да се изложат, а ценностната им система не приема такъв сценарий.

Погрешно си мислят, че когато са сговорчиви, винаги за своя сметка и разбирайки се на тази цена с всички, това ги прави по-добър човек.

По дяволите,

защитете се, дори

да се провалите

- изложете се,

но не трупайте

токсичните

чувства

от избягване на конфликти винаги за своя сметка.

Ако се правите, че не забелязвате конфронтацията на интереси във всички сфери на живота или не влизате в конфликти, шансът вашите проблеми да бъдат решени е нищожен.

Това логично прозрение, което можем да направим и сами, напомня под различна форма в бестселърите си д-р Хариет Брайкър, американски клиничен психолог с изследователска дейност в областта на хроничния разболяващ стрес. Не само тя, почти всички специалисти в областта на разстройствата на емоциите казват, че за преодоляването на страха от конфликта най-напред човек трябва да промени дефиницията си за него. Ако се възприема конструктивно, конфликтът е лечебен не само за вътрешния ни мир, но и за отношенията с околните, включително с “противника”. Номерът е в научаването как да се прави

разлика между

конструктивен и

разрушителен

конфликт

Избягването на конфликти ни пречи да “вентилираме” това, което ни притеснява, и то започва да ни изяжда. Първо на ниво психика, а след това - доказано - неизказаните чувства ни рушат и телесно чрез поддържаните в клетките хронични възпалителни реакции.

Страхът от скандал, излагане, провал по време на конфронтация води до мъчителни последици и всичко това от желание да направим всички останали щастливи. Повтарящото се ден след ден тихичко “да”, когато всъщност искаме да креснем “не”, и търсенето на одобрение от другите на всяка цена всъщност е вредно. За здравето ни и за нашите взаимоотношения - същите, които сме мислели, че спасяваме с избягване на конфликти.



*       
* (Няма да бъде показвана)
* *