; В 4197 аптеки изчезват едни 100 млн. лева | 24Zdrave.bg

В 4197 аптеки изчезват едни 100 млн. лева

6 мар 2021, 11:49  6168 Новини

74% от фирмите в този бранш осигуряват служителите си на или под прага за длъжността, на 2 или на 4 часа заетост

Българската държава губи най-малко по 100 милиона лева всяка година от сивия сектор в аптеките, показват анализи на финансови експерти на един от най- печелившите бизнеси във времето на пандемия.

Страната ни е сред рекордьорите в Евросъюза по брой аптеки - държи трето място на човек от населението. На 1800 души се пада по 1 аптека, докато на континента 1 аптека е за 4400 души.

Впечатляващият интерес към този бизнес доказва, че е изгоден. През 1989 г. аптеките у нас са били 1200 - 1 на 8000 души. 10 години по-късно стават 2201, а през 2009 г. броят им достига 4050. Днес в регистъра на Агенцията по лекарствата са вписани 3571 аптеки. Според Българския фармацевтичен съюз те са 4197.

Магистър-фармацевтите са 6605 към януари 2021 г. Ако всички те се трудят само в аптека, във всяка би имало 1,84 от тях.

Магистър-фармацевти задължително работят във фирми, произвеждащи лекарства, при търговци на едро с лекарства, във фирми за клинични изпитвания на лекарства, в регулаторните органи по лекарствата и на други места, на които се изискват такива кадри.

Има изискване лекарство с рецепта да се продава в аптека само от магистър-фармацевт или от помощник, но под ръководството или в присъствието на специалиста. В България през 2019 г. в аптечната мрежа са продадени 141 245 694 опаковки лекарства с рецепта, което прави по 386 975 на ден. При средно 6 минути за обработка на рецептата и отпускане на една опаковка от лекарството в аптеката са били необходими 14 124 569 часа работа на магистър-фармацевтите, показват сметките.

През 2019-а работните часове са били 1992. Излиза, че за да бъдат отпуснати 141 245 694 опаковки лекарства, са работили 7090 фармацевти. В регистъра обаче има вписани 6605.

Това разминаване в бройката на отработените часове и на специалистите повдига въпроса спазват ли се изискванията за аптеките в Кодекса на труда.

Магистър-фармацевтите са дефицитни и много ангажирани. Очаквано и нормално е да бъдат отлично заплатени. Това обаче също се разминава с реалността.

Анализ на публичната информация за 75% от аптеките в страната, без тези на еднолични търговци, показва озадачаващи неща. Пазарното разпределение на аптеките през 2020 г. е следното: единични и вериги с 2 до 4 обекта - 1311; големи вериги с над 50 обекта - 603; вериги с 15 до 50 аптеки - 294; малки вериги с 5-16 обекта - 287.

Така аптеките от големите вериги са 24,18%. Анализът на приходите, разходите, рентабилността и финансовите показатели сочи, че разходът за персонал са 8% от общите. А аптеките в големите вериги формират почти 48% от разходите за персонал. Само 26% от фирмите осигуряват служителите в аптеката на реални цени. Останалите 74% осигуряват на прага или под прага за длъжността, на 2 или 4 часа трудова заетост.

Сравнявайки разходите за персонал първата и втората група фирми в бранша, се ражда предположение, че държавата губи поне 100 млн. лева годишно от сивия сектор в аптечния бизнес. И то без да са анализирани други загуби, например от недеклариран оборот.

От това проличават сериозни проблеми в сектора. Те са заради с ниския и при някои лекарства липсващ марж (разликата между доставната и продажната цена - бел. ред.), особено при напълно реимбурсираните лекарства от здравната каса. При тях на аптеките се плаща само такса за съхранението преди продажбата. Размерът на маржа в България е един от най-ниските в Европа. Комбиниран с големия брой аптеки, той води до нездрави практики.

Нереалистично е да се очаква, че фирмите нарушители, ще изпълнят новите изисквания за инвестиции в технологии. Целта е да се изпълнят изискванията на системата за верификация на лекарствата и въвеждането на електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти. Поне три са страните, които дължат отговори на спорните въпроси.

Това ли искат за себе си като специалисти магистър-фармацевтите, които позволяват това да се случва. Това ли е визията на работодателите за развитие на модерния фармацевтичен бизнес модел в България, при положение че между тях са и част от самите магистър-фармацевти. Третата страна е държавата, която допуска нелоялна конкуренция, загуби за бюджета и на практика не осигурява защита на потребителския интерес.

.

Фармацевти: Стандартът от 6 минути за обработка на рецепта не беше приет

Идея за въвеждане на стандарт от 6 минути за обработка на рецепта от рецептурна книжка и още 3 минути, когато се обработва протокол, се обсъждаше през 2016 г. Това време щеше да залегне в изискванията за работа със здравната каса, за да се гарантира качество на обслужване, но беше атакувано в съда и отпадна. Повод да се обмисля въвеждането му дадоха аптеки, в които работи един магистър-фармацевт, а се отпускаха твърде много лекарства по рецепта на ден. Това коментираха от Българския фармацевтичен съюз пред “24 часа”.

Този стандарт бил само за рецепти с лекарства по каса и не включва тези от личния лекар или специалист. Освен това с една рецепта могат да бъдат изписани до 3 лекарства и по няколко опаковки от всяко, но времето за обработка остава същото, независимо от броя.

Времето от 6 минути е било изчислено и на база на данните, които се въвеждат - имена, сума дя доплащане, цена на лекарството, която поема НЗОК, номер на рецептата и датата на отпускане. Сега екземплярът е един, което съкращава времето, освен това се въвеждат и по-малко данни. С електронната рецепта, която работи на все повече места, времето за обработка ставало още по-кратко.



*       
* (Няма да бъде показвана)
* *