Симптом - срамежливост

11 сеп 2019, 07:30  5128 5000 въпроса за здравето

Стеснителността често се възприема погрешно. Отстрани тя може да изглежда дори като горделивост и високомерие. Понякога тази черта от характера може да бъде толкова мъчителна за носителя й, че да наруши трайно контакта му с околните. Ето някои от основните причини за развитието на срамежливостта.

Ранна травма

В случая става дума за психотравма, свързана със страх от напускане и изоставяне в най-ранна възраст - една, две години. Без да се навлиза в големи детайли и подробности на глъбинно-психоаналитичните теории, може да се обобщи, че в този период е възможно да настъпят трайни изменения както във възприятията за себе си, така и за взаимовръзките с околните. Те могат да имат големи последствия по-нататък и на практика да предопределят начините на реакция на човек през целия му останал живот. По тази причина майките трябва да са изключително внимателни с кърмачетата си. Не бива да ги изоставят за по-дълго време сами, както и не бива да се сменят твърде често изобщо грижещите се за децата фигури. Това би довело до проблеми в общуването на по-късна възраст, прекалена спонтанност изразявана към абсолютно всички, без съобразяване, или, както по-често става, прекалена затвореност и стеснителност.

Социална фобия

Често пъти срамежливостта се съпровожда с повишаване на напрежението и тревожността при необходимост от появяване пред повече хора, т.е. излизане на показ, където непознати могат да правят преценки за вас или дори да не ви одобрят и отхвърлят. Тук възрастта не играе особена роля, дори с напредването й е възможно този страх да нараства. Фобията е трудно лечима. В някои случаи може да се задълбочи дотолкова, че да затрудни цялостното функциониране на засегнатия. Тук най-общо действа механизмът, отговорен за повечето тревожни и фобийни разстройства, който предполага премахване на една "двойна грешка" - пациентът е склонен, от една страна, да преувеличава опасността от плашещата го ситуация, а, от друга - да омаловажава собствените си способности за справяне с нея. Подходящи са някои психотерапевтични техники - поведенчески и релаксационни методики, например "наводняване" или поставяне в центъра на плашещата ситуация. Така "сценичната треска" и срамежливостта могат да се преодолеят с повече социални контакти. Разбира се, уместно би било използването и на някои меки антидепресанти. Най-добре е да се обърнете към психиатър.

Личностно разстройство

Това е една трудна за описание категория, която включва в себе си идеята за т.нар. акцентуирана личност, т.е. по-чепат характер, който се е формирал от ранно детство и трудно се поддава на промяна. Съществуват множество видове личностни разстройства - шизотипно, шизоидно, параноидно, обсесивно - компулсивно, ананкастно, избягващо, нарцистично, хистрионно, антисоциално. Личностно разстройство може да протича с крайна изолация и абсолютна невъзможност за общуване с другите. А това би подложило пациента на опасност от развитие на други психични разстройства, както и антисоциални прояви. Тук отново важна е подкрепата на семейството, психолог, психиатър.

В миналото ни възпитаваха в скромност. Днес причините, които могат да ни накарат да сме неуверени в себе си, съответно да изглеждаме срамежливи в очите на околните, стават все повече и повече. Така че под крайните форми на стеснителност често се крие някаква патология, на която трябва да се обръща внимание както от медицинско, така и от възпитателно лице с модерно мислене.



*       
* (Няма да бъде показвана)
* *