Как се открива белодробният рак?

8 окт 2019, 03:50  10680 5000 въпроса за здравето

Отговаря д-р Антоанета Томова, консултант на в. "24 часа" по онкология от старта на приложението "Докторе, кажи!" през 2001 г.

При малък процент от случаите при липса на оплаквания и направена по друг повод рентгенова снимка на белия дроб може да се открие случайно рак на белия дроб.

При мнозинството случаи се открива поради влошаване на съществуващите или поява на нови оплаквания.

Няма патогномонични (специфични и категорични за диагнозата) симптоми, затова и диагностицирането се забавя обикновено 1-3 месеца.

Оплакванията са 4 типа - предизвикани от първичния тумор, от регионалните лимфни възли, от далечните метастази и от паранеопластичните синдроми.

От първичния тумор се предизвикват кашлица, храчки, кръвохрак, задух, възпаление, запушване на бронх, болка и др. От разпространението на процеса в кръвната клетка се причиняваг дрезгавеене и пресипване на гласа, задух, нарушено преглъщане.

В зависимост от локализацията, големината и броя на метастазите може да има различни оплаквания.

Паранеопластични синдроми са остеоартропатия, хиперсъсирваемост, хиперкалциемия и др.

При поява на съмнение за рак на белия дроб се налага да се вземе биопсия и да се постави хистологична диагноза (гледане на взетата проба от тъкан под микроскоп). След това трябва да се определи стадият на заболяването. Това включва точно определяне на първичния тумор, регионалния лимфен басейн и на всички далечни метастази, ако има. Правилно определеният стадий определя прогнозата и избора на лечебните методи в лечебната тактика.

Вариант на недребноклетъчния рак на белия дроб е плоскоклетъчният. След радикална операция на белия дроб по повод плоскоклетъчен рак последваща химиотерапия не е част от стандартното лечение, тъй като няма достатъчно доказателства, че тя увеличава общата преживяемост. Това значи, че следоперативна химиотерапия при плоскоклетъчен рак на белия дроб не се прави рутинно, а само в условията на клинични проучвания.

Може да се проведе имунотерапия, която също не е задължителна, а се осъществява при желание от страна на болния.

Имунотерапията е сред новите лечебни подходи в процес на задълбочени изследвания. Други нови методи, които все още не се прилагат рутинно, но се проучват, са: фотодинамична терапия, ендобронхиални импланти, хипоксични цитотоксини, моноклонални антитела срещу туморносвързани рецептори; модулатори на сигналната трансдукция, матрикс- металопротеиназни инхибитори, антиангиогенезни агенти, генна терапия, ваксина срешу тумора, прицелни терапии. Задължително е наблюдението на тези болни.



*       
* (Няма да бъде показвана)
* *