Докато зарязваш, не се отрязвай

14 фев 2019, 01:49  54028 Сила за живот

От няколко дни политици, кметове и др. по-първи хора в държавата целеустремено зарязват лозя. Днес е пикът на обичая, тъй като е денят на Трифон Зарезан (по нов стил). След някогашните първи ръкойки на Виденов и Костов добре ще е сега Радев и Радевица да пийнат и те винце на къра сред хората.

Малцина от първенците се казват Трифон, да не кажем - никой. Името означава “човек, който обича веселието” и е доста рядко в България. От 1900 до 1970 г. само 1922 души са кръстени с това име. То е чак на 108-о място в списъка на мъжките лични имена у нас.

Празникът обаче е много почитан по цялото българско землище, предизвиква голяма възбуда у народа и голямо веселие. Всеки кани приятели и близки и отива на лозето с бъклици, дамаджани и буренца с вино. Вади лозарски ножчета, косери или ножици и отрязва старите пръчки, за да не расте лозата на листа, а гижите да дадат по-силен плод от новата родитба.

Събира отрязаните сухи пръчки на купчини, сяда върху тях, раздава суджуци, надига бъклицата и удря калпака в земята. Това се прави, за да се провери по звука дали тя още спи и евентуално да бъде събудена от стопанина си за новия земеделски цикъл.

Защо обаче празникът се казва “Зарезан”? В масовото съзнание отговорът е: “Ами защото лозовите пръчки се зарязват”. Ако беше така обаче, защо формата е за страдателно причастие. Трифон би трябвало да е Зарезвач. А и пръчките не се зарязват, както е при калемите - те изцяло се отрязват и изхвърлят.

“Зарезан” е добър пример за т.нар. народна етимология - езиково явление, при което народът посвоему тълкува резултата от някоя отдавнашна комбинаторна промяна в езика. Например “полюлей”, защото виси от тавана и се полюлява. Всъщност е “полилей” и на гръцки означава "многосвещник".

“Зарезан” се състои от две думи - “зъер” и “сан”. “Зъер” е индоевропейска форма за “земя, земен плод”, минала и в праславянския език. Наши диалекти пазят думата “зеере” със значение “земен плод, родено от земята”. Има я и в албанския език като “зъри” - земя, страна, държава, и в румънски като “църа” - земя, държава.

“Сан” в старобългарския език се добавя като наставка към името на уважаван, знатен човек. Означава “почит, ранг, почитан човек”.

Така че смисълът на “зарезан” е “почит, поклон пред земята”. След името на св. Трифон тази дума означава “почитащ, покланящ се на земята”.

Денят по стар стил се пада на 1 февруари. През 1916 г. България първа от православните държави приема григорианския календар и прескача 13 дни през април. Но като го прави, премества погрешно празниците. Чак през 1971 г. нашата църква си оправя грешките и св. Трифон се връща на мястото си. Днес пък денят е посветен на св. Кирил, създателя на азбуката ни. Никакъв Свети Валентин не е това. За никаква плътска любов на този ден не може да става и дума, камо ли пък за дълбока оран.



*       
* (Няма да бъде показвана)
* *