С боядисана коса рискувате алергии

13 авг 2018, 07:30  44488 Сила за живот

При най-опасната дишането спира

Химикалите за боядисване на коса са същите, както и преди 100 г. Хората обаче все още не знаят какво рискуват с тях.

На всеки два месеца Ивона Атанасова пие по една антихистаминова таблетка. Изчаква няколко часа и намазва дебел слой антихистаминов крем по челото си, около ушите и по врата. Накрая надява през глава найлонов плик.

Ивона ще си боядисва косата. Прави го от 15 години без никакъв проблем. Но веднъж забелязва, че кожата на ушите й се е възпалила. Следващият път е крайно внимателна, но алергията пак е налице. Ушите я сърбят със седмици.

Чиста химия

Всеки от цветовете се постига чрез смесване на три основни - червен, жълт и син. За оранжево смесваш жълто и червено, за лилаво - червено и синьо, а за кафяво смесваш и трите. Но фризьорите не нанасят бои, а смесват безцветни химикали и те оцветяват. Затова се чака по 30 минути, за да реагират съставките и да се получи боя.

В средата на XIX век химикът Уилям Пъркин синтезира първата изкуствена боя. Започва със сажди от въглен и цели да направи хинин за лек срещу малария, но получава лилава боя. Тя е по-стабилна, по-ярка и по-трайна от естествените багрила. Откритието на Пъркин прави революция в текстилната индустрия и дава старт на нефтопреработването.

Пъркин забелязва, че боята му добива своя цвят, когато е изложена на въздух. Това е заради една молекула в нея - пара-фенилендиамин (ПФД). Тя участва и днешните най-трайни бои за коса.

Войната с меланина

Макар че човешкият косъм е белтъчно влакно като вълната, косата не може да се боядиса както се боядисва текстил. Вълната първо се вари един час в киселинен разтвор. За да направиш същото с косата, трябва да се къпеш във вана с амоняк. Той отделя предпазните слоеве от белтъци по косъма и позволява на съставките на боята да го напоят и да стигнат до пигмента под тях, наречен меланин.

Меланинът е този, който придава цвят на човешката кожа, коса и очи. Цветът на косата зависи от съотношението на два типа меланин - еумеланин и феомеланин. А оттенъците му зависят от големината и формата на молекулите меланин. Блондинките и брюнетките имат еднакво съотношение на двата вида меланин, но при блондинките общият брой на молекулите от този пигмент е по-малък. В естествено русата коса има по-малко струпвания на меланинови молекули и тя отразява повече светлина от тъмната коса.

Освен амоняк в боите за коса има и водороден пероксид, който е избелваща съставка. С нея се постигат две цели. Тя реагира с меланина и премахва естествения цвят на косъма, но променя и молекулите ПФД. Те остават на косъма, тъй като вече са твърде големи, за да се откъснат. Така естественият цвят се появява чак когато косъмът прорасне изпод тях.

По-късно химиците откриват, че ако добавят и молекула р-аминофенол, наречена вторична, могат да избират между много повече цветове от наличните в ПФД.

По пътя на забраните

За цели 125 г. оксидацията на ПФД лежи в основата на технологията за боядисване на коса. Ето защо тя се смята за архаична и примитивна. Проблемът е, че при нея се освобождава "боклук" от електрони и молекулите на боята се превръщат в агресивни радикали. Те причиняват кожни алергии и увреждат ДНК. Ето защо много бои за коса са били забранявани за употреба. Първата такава забрана е от 1906 г. Издава я Бюрото по химикалите в САЩ, което от 1930 г. носи сегашното си име Управление за контрол на храните и лекарствата. Все още обаче саждите се смятат за безвредна суровина, с тази разлика че днес те се извличат от нефт, а не от въглища.

През 1979 г. Управлението нарежда да се сложи етикет на боите със следния надпис: "Внимание! Съдържа съставка, която прониква в кожата и причинява рак при лабораторни мишки." Въпросната съставка е 4-ММФД (4-метокси-м-фенилендиамин). Но производителите заплашват да съдят Управлението и то отстъпва. Минават 4 години обаче, и те тихомълком махат уж безопасната 4-ММФД от формулите си.

Има и медицински изследвания. Едното е от 2001 г. и според него жени, които се боядисват, се излагат на двойно по-голям риск да развият рак на пикочния мехур. Това се потвърждава от друго изследване на онези, които постоянно са изложени на химикали от боите за коса - фризьорите. При тях случаите на рак на пикочния мехур са с 5% повече, отколкото са при другите професии.

Европейският съюз пък прави преоценка на всичките 27 съставки в боите за коса и обявява 10 от тях за "извънредно силни", а 13 за "силни" алергени. Най-опасният вид алергия от боя за коса е анафилаксията. При нея може да спре дишането.

Освен това според ЕС няма данни как действат тези 27 химикала вътре в човешкото тяло.  А когато нещо в ЕС е съмнително, Европейската комисия го забранява. От 2006 г. досега тя е забранила 22 съставки в боите за коса. Списъкът им ще се увеличи, тъй като той се осъвременява веднъж годишно. Последен в него влезе 2-хлоро-фенилендиамонът, с който се боядисват мигли.

Вечно недоволни как изглеждат

Хората открай време си боядисват косите и все експериментират с нови бои, за да получат нов цвят коса. Така е, защото човек възприема своето тяло като недовършена скулптура и все е недоволен от вида му. През палеолита хората вземали железни соли от глината и мазали къщите, дрехите и телата си, за да станат червени. Древните египтяни редовно боядисвали косите си, но не и когато са на главите им. Режели ги, после ги накъдряли в сложни перуки, за да се пазят с тях от слънцето. Черното било най-популярният цвят през XII в. пр. Хр., после го изместват червеното, синьото и зеленото, а за жълто се посипвали със златна пудра.

От естествените оцветители къната и индигото се ползват оттогава до наши дни. В Елада и Рим смесвали оловен окис и калциев хидроокис, за да покрият косата с траен черен филм. Той се получава от взаимодействието на оловото със сярата в молекулата на кератина, един от белтъците в косъма. Оловото обаче е отровно. А от проститутките в Рим се изисквало да бъдат с жълта коса, за да обозначават професията си. Повечето носели перуки, но някои се боядисвали.

В началото на XVI в. излиза книгата "Удоволствия за дамите". Тя им препоръчва да боядисат черните си коси кестеняви с витриолово олио. Но ги предупреждава олиото да не докосва кожата. Ценен съвет, тъй като това олио днес се нарича сярна киселина.

През XVIII век венецианките сушат косите си на слънце на специални тераси, след като са ги боядисали златисто. Оттогава русата коса вече не се свързва само с проституцията.

46 милиарда долара годишно за цвят

Днес разкрасяването е индустрия за стотици милиарди, която расте. През 2014 г. козметиката в цял свят е донесла приходи за 255 милиарда долара. За 2017 г. приходите са вече 287 милиарда. За 2019 г. се очаква те да стигнат 316 милиарда. Грижата за косата заема най-голям дял от тази индустрия - почти една четвърт. А само от боядисване на коси се получават 18% от приходите (45,9 млрд. долара). В САЩ го правят 70% от жените.

*       
* (Няма да бъде показвана)
* *