Какво да правиш, за да не съжаляваш най-накрая

13 юни 2018, 04:02  30956 Съвети

Канадската медицинска сестра Брони Уайър, която се грижи за хора на смъртно легло, издаде книга, в която изброи най-големите им съжаления, споделяни пред нея.

"От много години се грижа за хора в терминално състояние. Моите пациенти са онези, които ги пращат да си умрат вкъщи. Прекарвам с тях последните 3 до 12 седмици от живота им", пише тя.

Според Уайър пред лицето на смъртта човек израства много. Тя е смаяна от способността на човека да се развива дори на смъртния си одър. Някои промени са феноменални. Всички пациенти изживяват множество емоции и както може да се очаква, сред тях са отричането, страхът, гневът, разкаянието, още по-силното отричане и накрая примирението. "Всеки пациент без изключение стига до умиротворение преди да склопи очи, всеки" пише Уайър.

Попитани за какво съжаляват и какво биха променили в живота си, те дават сходни отговори. Ето 5-те най-чести съжаления на умиращите:

1. Ще ми се да бях по-смел

и да живея както аз си знам, а не както се очакваше от мен.

Това съжаление се повтаря най-често от всички. Когато човек осъзнае, че животът му е свършил, и се огледа назад, най-лесно вижда колко много мечти са останали неосъществени. Повечето хора не успяват да постигнат дори половината от мечтите си. Те умират, знаейки, че това се дължи на изборите, които са направили или са пропуснали да направят.

Ето защо е много важно човек да се опита да постигне поне някои свои мечти, докато още има сили. Щом изгуби здравето си, вече е късно. Здравето дава свобода, но малцина съзнават това, преди да го загубят.

2. Ще ми се да не бях работил толкова

Това е съжаление на всички умиращи мъже, твърди сестра Уайър. Те са пропуснали да гледат как растат децата им, лишавали са се от компанията на съпругите си. Случва се и жени да изразят това съжаление. Но тъй като са предимно от старото поколение, при него е рядкост жената да е изкарвала хляба на семейството. Мъжете са тези, които в най-голямата част от живота си са се бъхтели извън семейството.

Ако се откаже от някои екстри и заживее по-скромно, човек може да мине и с по-малък доход, отколкото си мисли. Тогава ще има повече време за себе си и за близките си и ще бъде по-щастлив.

3. Ще ми се да не бях толкова отстъпчив

Много хора потискат чувствата си в името на мира с околните. Това обаче ги обрича на жалко съществуване и те така и не постигат онова, на което са били способни. Случва се и човек да се разболее заради дълго преглъщаните горчивини и стаеното негодувание.

Ние не можем да контролираме чуждите реакции. Но въпреки че другият би реагирал бурно на думите ви, ако сте честни с него, в крайна сметка отношенията ви ще се издигнат на ново, по-високо равнище. Ако ли пък се стигне до разрив, ще се освободите от една и без това нездрава връзка. И в двата случая печелите.

4. Ще ми се да не бях загърбил приятелите

Човек не оценява докрай колко скъпоценни са старите приятелства чак до последния си час. Ние така се закопаваме в собствения си живот, че старите ни приятели се разбягват през годините. Затова и умиращите съжаляват, че са били твърде заети и не са дали на своите приятели времето и вниманието, което те заслужават. Всеки тъгува за приятелите си, когато умира.

Да, докато е жив, човек е твърде зает. В края на живота гледа да уреди финансовите си дела в полза на тези, които обича. Но обикновено е твърде болен и немощен и не успява докрай. В предсмъртния час парите и кариерата не са важни. Най-важна е връзката с другите хора.

5. Ще ми се да си бях угаждал повече

Изненадващо, но това е често съжаление. До самия край човек не разбира, че удоволствието от живота, щастието е въпрос на избор. Той живее в плен на стари навици. Радва се на комфорта от познатото и обичайното. Страхът от промени го кара да се преструва пред другите, а и пред себе си, че е щастлив и доволен. Но всъщност отдавна е спрял да се смее до изнемога и да прави лудории като на младини.

Когато си на смъртно легло, вече изобщо не те интересува какво мислят другите за теб. Би било чудесно, ако можеше да станеш, да направиш някоя лудория и да се смееш с цяло гърло. Тези неща обаче не се оставят за самия край на живота.

*       
* (Няма да бъде показвана)
* *