350 града са топлинни острови, сред тях ли е вашият?

9 юли 2018, 07:30  8580 Сила за живот

Всеки трети е в риск това да го разболява.

Градският топлинен остров не е място с много хора във възрастта на горещите вълни, както се шегуват някои. А наложило се понятие за на пръв поглед странен климатичен феномен на повишената температура на градските райони в сравнение със зоните край тях.

При определени условия и по изключение това може да бъде всяко урбанизирано селище, но универсалният критерий е броят на хората, които живеят в него. Градът със сигурност се превръща в топлинен остров, ако има над 1 милион души население. По последна оценка това са около 350 града в света, сред които се нарежда и София.

Разликата в

температурата

град - околност

може да бъде

и 10 градуса,

обясни главният асистент Зорница Спасова от Националния център по обществено здраве и анализи.

Маржът е значителен и сам по себе си, но жегата става нетърпима в горещите периоди. В такива дни прогнозата за времето буквално може да се приеме и като прогноза за здравето. Горещите вълни стават по-продължителни и по-чести през последните десетилетия и се очаква тенденцията да продължи.

Има много причини, поради които градовете са по-горещи. Всички тези хора, сгради, автомобили, бетон, асфалт създават топлина.

Например само

масовото

навлизане на

климатика вдига

температурата на

града с поне 1°

според изследователи от държавния университет в Аризона, САЩ.

Градският топлинен остров става особено неуютен в периодите на антициклонална метеорологична обстановка. Тогава времето обичайно е безоблачно или небето едва-едва е нашарено от леки облаци, но като цяло имаме спокойно безветрено време и стабилна атмосфера, обясни експертката.

Градусите са най-високи в централната част на топлия остров в града. С отдалечаване към периферията намалява плътността на застрояването и населението, разтоварва се транспортният трафик. В крайните квартали има и повече растителност, която увеличава изпареението и понижава температурата.

Рискът от фатални инциденти поради високите температури е реален за около 30% от хората. Те живеят в

риск от

екстремни

температури

през поне 20 дни

от годината

До края на века се очаква почти всеки втори човек - 48% от глобалното население, да трябва да се адаптира към опасни за здравето температури за все по-продължителни периоди.

Най-уязвими са работещите на открито или в неклиматизирани помещения, децата, хората над 60 г. и живеещите на последните етажи в бетонната джунгла.

Като по-скромен голям град София е пощадена поне от рисковете на т.нар.

стрийт каньони,

които образуват

високите сгради

В теснините топлинната енергия, излъчвана от сградите, се натрупва бързо, без възможност да бъде “отнесена” лесно от движението на въздуха, както се случва в “отворени” градски пространства.

Специалистката цитира Камило Мора от Хавайския университет, че от друга страна, дори наличието на климатик не решава проблема. В най-хубавия сезон, подходящ за контакт с природата,

екстремните

жеги ни правят

затворници в

собствените

ни домове,

а повишеното използване на климатици води до сривове в електрическите мрежи. Най-пресният пример е кризата в Ню Йорк.

Горещите вълни са периоди от поне 5 последователни дни с максимална дневна температура на въздуха с 5° над средния дневен максимум за сезона.

В градовете топлинни острови дори нощите не носят осезаемо облекчение. Причината е, че нагретите през деня сгради, пътни трасета, тротоари, съоръжения са натрупали топлина. По естествен начин тя продължава да се излъчва почти през цялото време, в което слънцето не грее. Това се случва и в малките топлинни островчета по време на екстремно затопляне. Като цяло най-рискови за нахлувания на топъл въздух региони в България са областите

Благоевград,

Пловдив, Русе,

Хасково, Ямбол,

Кърджали, Стара

Загора, Плевен,

Велико Търново

Бетоните мегаполиси застрашават здравето чрез напрягането на всички органи и системи. Те се конкурират за енергия за нормалната си работа с генералното усилие на организма да поддържа постоянната температура на тялото в рамките на нормалното. Паралелно

топлинният

остров влошава

качеството на

въздуха и водата

- високите температури благоприятстват замърсяването им. Това прави удара двоен. Но пак не се изчерпват неблагоприятните ефекти. Хипержегата доказано влияе върху емоциите, психическата устойчивост, интелектуалната форма, общуването със заобикалящите ни и социалното поведение.

Когато към по-високите градски температури се добави и нахлуването на горещи вълни, престоят на слънце натоварва организма с усилена терморегулация. При свръхзагряване на тялото лесно се стига до топлинен, а под лъчите - и до слънчев удар.

В съвместен проект на НЦОЗА и Световната здравна организация Зорница Спасова установява любопитни факти в тази посока. В допълнение към физическия стрес прекомерната топлина причинява психологически стрес до степен да повлияе на поведението, и е свързана с увеличаване на конфликтите - както между отделните хора, така и на обществено ниво. Растат и случаите на агресия и насилие.

В миналото белгийски математик формулира зависимост, която нарекъл Термичен закон в криминалистиката. Според него през зимата има пик на престъпленията срещу имуществото, а през лятото се увеличават посегателствата и насилието срещу хора. Днес този закон е проверяван не само спрямо сезоните, но и в зависимост от температурата. Проблемът е бил по-сериозно дискутиран от учените след серия от бунтове в южните щати на САЩ през 70-те години. И ако това е само повод за размисъл от разработката на центъра по обществено здраве и СЗО, то в нея се цитират проучвания, които установяват

увеличаване

на трудовите

злополуки

и болничните във връзка с професионални заболявания в периодите на екстремни горещини. Логично най-застрашени са

работещите на

открито - рискът

за здравен

проблем от

жегата е

4 пъти по-висок

Страдат и хората, които живеят без климатик.

Какво може да се направи? Ето съветите на НЦОЗА и СЗО:

• Стойте в най-хладното помещение в дома.

• Ако не е възможно да си осигурите вкъщи хлад, търсете го за по няколко часа в климатизирани магазини или обществени сгради.

• Не излизайте в най-горещото време.

• Избягвайте интензивен спорт и усилена физическа работа при високи температури.

• Търсете сенчести места и прохладата на водни площи в паркове и озеленени терени.

• Не оставяйте децата и животните в паркираните автомобили.

ЕТИКЕТИ: ГОРЕЩИ ВЪЛНИ
*       
* (Няма да бъде показвана)
* *